Смешници, тарикати, боклуци, циркаджии, некъдърници... и т.н. Така в момента наричат националия отбор по футбол на България.
И да си признаем честно - напълно заслужено....
След края на квалификациите за Евро 2012 и последното място в група с Англия, Черна гора, Швейцария и Уелс, представителният ни тим удари дъното.
Актив от само пет точки, три гола от 8 мача, нито едно попадение като домакин, трима треньори начело на тима и непокътнат състав на Изпълкома на БФС.
Станимир Стоилов, Лотар Матеус и Михаил Мадански се оплетоха в мрежите заплетени от интригите на футболната централа и неподебедените от нито един треньор български футболисти и в крайна сметка потънаха безславно.
Кръгла нула, това е резултатът от управлението на Борислав Михайлов и част от четвъртите в света.
Но най-лошото тепърва предстои идват квалификации за световно първенство, а светлина в тунела няма.
Причини за това много.
Като за началото най-важното. Липса на всякаква стратегия за спасение на българския футбол.
Управниците от БФС се скъсаха да си правят "кръгли маси", на които основно се целуват по устата, прегръщат се, усмихват се сервилно, пийват, хапват и се говорят празни приказки, а Боби Михайлов и компания (ако изобщо присъстват) се чудят кога ще свърши тази досада, че имат по-важни дела да вършат.
Държавата, нея я няма. Премиерът е прекалено зает да гради и да реже ленти. Ох, извинете и да прави невероятни жестове, като това да счупи всякакви пазарни принципи и да метне едни пари за тв права или да назначи някой спасител на отбор, справка Берое. Министър Нейков даже не заслужава коментар...
Клубният ни футбол и него го няма. И за него да не говорим, че роман, а не статия трябва да пиша.
Футболистите... С малки изключения са пасмина от невъзпитани, измислени, треторазрядни, чалганизирани, гелосани и безхарактерни творения на нашето време.
Бази няма. Условия за масов спорт няма. За сметка на това има проекти за нов национален стадион, който ще погълне средства за 5 малки примерно. А имаме си грандиозна зала. Благодаря Ви г-н Борисов.
Да не забравим и четвъртата власт. Каквито футболистите и управниците, такива и по-голямата част от журналистите.
България 2011. Черна картинка. Тъжно.
Но животът продължава. И трябва да се борим. Ние не сме нормална държава, но трябва да положим усилия да станем такава.
Иначе ще продължавам да залагам срещу отбора на България и той никога няма да ме разочарова.
