В събота щяло да има дерби по футбол. Не какво да е, а вечното дерби на България. Левски срещу ЦСКА, „сините” срещу „червените”, а по едно време беше дори милицията срещу военните, после пък Витоша срещу Средец…
За голямо съжаление, сега ще ритат едни футболисти, дето и преди сме ги определяли като „куците и сакатите”. Толкова си могат. Надяваме се, че навръх конския празник Тодоровден поне ще се понапънат и няма да играят като куци коне. Само че толкова безличен мач между Левски и ЦСКА-София едва ли може да си представи човек. Постна и безвкусна работа, даже без подправки.
Навремето съществуваха исторически персонални дуели, които се коментираха седмици наред.
През 60-те години голямата интрига е била дали Димитър Пенев ще се справи с Гунди (в интерес на истината на Пената му се е удавало доста добре). Как ще играе Ангел Рангелов срещу Киро Миланов и дали пак ще го срита в устата? Кой от „сините” ще пази Спас Джевизов? И кой от „червените” – Руси Гочев? Колко пъти Георги Димитров-Джеки ще измъкне топката от краката на Наско Сираков? И ще вкара ли Христо Стоичков отново четири гола? Че даже и как Гонзо ще халосва с лакът в ребрата Ибрахима Гай, и може ли Велизар Димитров да изкара една дузпа „велизарка”. Примерите са десетки…
А в събота на терена ще излязат едни, чиито имена просто липсват в историята на вечното дерби.
Някои от ЦСКА-София са играли срещу Левски, ама като Литекс. Което, ще прощавате, ама не е същото. А при „сините” единственият оцелял ветеран от сблъсъците с ЦСКА е 36-годишният капитан Веселин Минев. Той си е доказан ветеран в този сблъсък. Сблъска се дори с родния си брат близнак Данчо, който носеше екипа на ЦСКА. Но един Минев вечно дерби не прави. Не и в истинския смисъл на това понятие.
Ами треньорите? В Левски първо предложиха нов договор на Елин Топузаков, а сега го изпъдиха точно преди мача на сезона. И взеха Николай Митов. Действително, той е последният, побеждавал ЦСКА с – 2:1 през пролетта на 2013 г., преди Везалов да си вкара идиотския автогол и титлата да замине за Разград в края на сезона.
Само че треньорският сблъсък между Николай Митов и Стамен Белчев подхожда, да не казваме за финал на селска спартакиада, но най-много за бараж за влизане в „А” група. Никаква интрига.
Със свещ ще търсим Стойчо Младенов с „мотивацията, концентрацията, себераздаването” и шестте му последни победи в дербито. Хубав, лош, Стойчо си беше солта и пипера на тези мачове.
Или пък Емил Велев. Кокала е отявлен враг на червените от над три десетилетия. Кой друг левскар, кажете, ще дръзне да отиде на „Армията” и да им каже: „Здравейте чорбари, как сте прасета?” И на всичкото отгоре да пие бира с техните фенове, както стана с Велев на онзи мач на ЦСКА с израелците преди няколко години. Нерде Митов и Белчев, нерде Стойчо и Кокала? Пълен упадък и на треньорските скамейки.
Вечното дерби даже и вицове не ни предлага вече. Излизат някакви в синьо и червено, ритат нещо, а след мача разправят врели-некипели за отбиване на номера. „Играхме добре, ама…” Няма кой един лаф да хвърли като хората.
Не е като например при 7:2 за Левски през 1968 г., когато Сашо Костов от Левски пратил Цецо Атанасов от ЦСКА да донесе светлинното табло от „Армията”, защото това на „Васил Левски” вече свършвало. Или да обясни, че пуснали „армейците” да вкарат първия гол, за да видят колко им е публиката на стадиона. А след това да отбележат и последния, за да се разбере колко цесекари са останали на трибуните.
Впрочем когато ЦСКА на Милен Радуканов победи Левски с 3:1 на „Герена”, а полицията изгони от стадиона червената агитка още на полувремето, бате Сашо самоиронично заключи: „Добре, че ги изпъдиха онези, и сега няма кой да ни се смее…” Къде ти вече такива вицове?
Прави ли ви впечатление, че и интелектуалците, и хората от културния фронт един след друг си тръгнаха от вечното дерби? Изгуби се някъде съвременният идеолог на червената публика, поетът Елин Рахнев. Творец, способен да възпее Йордан Тодоров – Данчо Тъча, който според него „може да си изплюе сърцето на терена и след това да си го изяде обратно”. Или да напише за „честните сини очи” на Стойко Сакалиев, излъгал всички при играта си с ръка за гола в онзи мач с Марек в Дупница.
Кога, за последно, сте виждали на вечното дерби Стефан Данаилов? А Кольо Гилъна? А Иван Гарелов?
И при „сините” е същото. Скрижалите на тяхната публика днес са закопани в гроба на Рихард Езра, големият режисьор и още по-голям левскар. Езрата казваше така: „Най-хубаво ми ставаше някъде около 20-ата минута, когато от терена се разнасяше мирис на отъпкана трева”. Изящно! Но днес сред техните хора на стадиона няма да намерите някой като Езрата, някой като Георги Калоянчев, като Димитър Манчев или Хайгашот Агасян. Пълна скръб…
Цяло щастие е, че все още се намират хора, за които този мач все още е вечно дерби.
Но това прилича на злополучния крах на брачен съюз – единият от партньорите се стреми да достави удоволствие, а другият се обръща към стената. Кофти. Но колкото е, толкова. В събота е мачът.
