Величието на хана

Най-важният мач в годината е изигран! Решаващата битка е спечелена! ЦСКА надделя над уелския колос ТНС! Светлият пример на дедите ни е последван! Непоклатимото единство е възвърнато! Такива помпозни изречения ни хрумват след срещата на стадион Васил Левски в четвъртък вечер, особено ако държим да спазим стила на патетичното обръщение към привържениците, което армейците публикуваха преди това.

Имахте ли възможност да го прочетете? Трогателен текст, достоен за перото на най-талантливите шестокласници; чист, наивен и изпъстрен тук-таме с правописни грешчици, но добрият изказ не е сред приоритетите в Борисовата градина. Най-забавното в цялата творба обаче е позоваването на хан Кубрат. Предлагаме ви точния цитат, без каквато и да е редакторска намеса: "Още в зората на българската история, Хан Кубрат е показал на синовете си колко важно е единството за успеха, за победата, за живота. Нека още веднъж, както десетки пъти до сега, последваме светлия пример на Хан Кубрат и заедно, като едно, влезнем в тази решителна за всички ни, за ЦСКА, битка!!!"

Ето как през изминалата седмица, след серия от невероятни управленски гафове, в червения тим прибегнаха и до последната си опора - духа на хана. И това, колкото и да е странно, подейства. Ако анализираме внимателно играта на отбора, то победата над уелските ентусиасти дойде не след проява на треньорска мъдрост (Гьоре Йовановски още не знае имената на всичките си играчи, а ролята на Сашко Борисов и "екипа му" е повече от мъглява); футболистите също не блестяха с талант и мисъл (доста от тях изобщо не знаеха къде се намират и как са попаднали там), а в конкретния случай победата не може да бъде отдадена и на прословутата подкрепа на публиката (на стадиона имаше едва 4500 човека).

Смешно е да се каже, че за добрия турнирен резултат е допринесъл Павел Дочев, след като позорно бе уволнен, а още по-смешно е да се твърди, че уволнителите му имат заслуга; именно те са хората, които за пореден път натъпкаха ЦСКА със съмнителни чужденци. Следователно на кого се дължи победата?

Ами на хан Кубрат, естествено. Това е човекът, който посмъртно успя да нахъса тима "за успеха, за победата, за живота". За какво са ни игрови схеми, разумни покупки, правилно разпределение по постове и прочее баналности. Няколко приказки за зората на българската история (така добре позната на Маркиньос, Акуаро, Тибони, Нелсън, Шеридън и компания), и резултатът е налице. В такъв случай се чудим не е ли време ханът официално да получи треньорския пост на червените. Ролята му ще е все така фиктивна, точно като на наставниците през изминалата година, но поне този човек е доказал, че може да подрежда пръчки в сноп, така че да не се пречупват. А каквото и да си говорим, пръчки в селекцията на ЦСКА не липсват.

Слава, велики Кубрате!

Новините

Най-четените