Обсебени от нормалните първични емоции след гола на Ернст в последната минута на "Иньоню", масата червени фенове като че ли за момент забрави фундаменталните проблеми в ЦСКА, тикащи отбора и клуба към логичното стремглаво пропадане в бездната.
И на най-заблудения фен с ален шал на врата би трябвало да е ясно, че с тези собственици, с тези директори и с повечето футболисти в Борисовата година ще продължат да го карат така, както се кара от двайсетина години насам - на парче.
За перспектива и дума не може да става, работи се ден за ден, а евентуалните успехи ще са все по-епизодични и ще се появяват извън всякаква нормална логика, колкото да не е без хич.
Оставаме малко настрана аматьорщината и глупостта на тези, които държат юздите на най-титулувания български клуб и ще се спрем върху това, което произведоха ритнитопковците с червени екипи в Истанбул. Наистина е жалко, че колкото и години да минат, каквито и треньори да се изредят на пейката, ЦСКА продължава да се опитва да измъква нещо в Европа с възможно най-допотопния и архаичен футбол.
Не стига, че "армейците" неведнъж са си патили именно заради него, заради тази си настройка, ако може да минават през иглени уши, за да вървят уж напред, но и упорито, като последните глупаци да го повтарят и потретват. Вече и срещу едни и същи съперници...
В четвъртък вечер Бешикташ бе адски слаб. Дали оттам са подценили мача или в момента са в такава форма, си е техен проблем. Но ако срещу турците стоеше един средностатистически европейски отбор, който играе грамотно и може да организира свястна атака, да си подаде 3-4 точни паса след центъра при тези зейнали огромни пространства, на "орлите" щяха бързо-бързо да им бъдат подсечени крилата с 2-3 гола и мачът да заспи.
Да, но ЦСКА нито играе грамотно, нито има класата от средно ниво, нито явно има и достатъчно на брой изпълнители, които да застрашат сериозно противника. А възможности за това на "Инюню" имаше повече, отколкото човек може да си пожелае.
В този си вид отборът на Йовановски е обречен на тотален крах в оставащите пет мача в групата.
Със страх, с наливане на гипс, с липса на самочувствие, с постоянно губене на топката в собствената половина, с безадресното й изритване напред, с попадането на централния ти нападател в засада близо десетина пъти, естествено че няма как да се получи. Тези времена, когато това "връзваше", безвъзвратно отминаха.
От вчера до днес четем всякакви отзиви и коментари на специалисти и журналисти, които в стремежа си да извлекат някакви дивиденти от мача със знак "плюс", вършат мечешка услуга на ЦСКА.
Достойна игра?
Случаен гол?
Нормално било "армейците" да вземат нещо?
Е, какво пък толкова - разни хора, разни критерии, разни идеали...
