Месец май - времето, в което у нас се говори за "хващане" на играчи, решителни битки за титлата, футболни драми. Но насред горещата и често нездрава атмосфера на този период из дебрите на най-популярната игра, в София ще има освежаване на въздуха с надежда. Волейбол. Играта, към която са насочени последните останали трепети, свързани с национален отбор по колективен спорт. Матей, Владо и останалите - истинските любимци на феновете, които мерят сили със световния елит.
Почивка от футбола, но и не само. Волейболната квалификация в "Арена Армеец" е от изключителна важност. Едно е да имаме отбор на олимпиадата, съвсем друго е да пратим само хора в индивидуалните спортове. Излъчването на тимовите игри е несравнимо. Сега нашите получиха великолепен шанс да са домакини на квалификация, която да ги изведе на пътя за Лондон.
От вторник до неделя имаме нужда от 5 победи и сме там. Няма нищо сложно... в сметките. Трябва само да го направим. Ще има народна еуфория, защото националите обикновено по цяла година ги следим главно в Интернет, а в София (или Варна доскоро) си идват само от май до септември. По традиция за Световна лига или Европейско, но този път с далеч по-важна мисия.
В нашата група са Словения, Сърбия и Испания. Трябва да сме сред първите два отбора, за да стигнем полуфиналите в събота. Не изглежда чак толкова сложна задача, поне на хартия. С малкото уточнение, че тук са сърбите. Да, за тях няма да играе мегазвездата Иван Милкович, но това са сърбите...
В другата група са Словакия, Италия, Германия и Финландия. И оттук излизат два тима, а карето се среща „на кръст" в полуфиналите. За игрите в Лондон се класира само победителят в турнира.
Изглежда ви лесно ли?
Италия и Сърбия играха финал на европейското преди по-малко от година, спечелиха го съседите. Сега идват, за да ни отнемат лондонската виза. Силни са.
На същото това първенство в Чехия ние отпаднахме на четвъртфинал, докъдето стигнаха също и Словакия и Финландия - сега също участващи в София. Словаците ни шляпнаха звучно на старта на онова европейско и с това ни пратиха втори в групата, което пък ни изправи срещу Русия рано-рано. Онзи ден в Самоков пак сверихме часовници с тях, вярно - в нещо приличащо повече на тренировка, но пак паднахме. Финландия е традиционен мъчител на отборите ни в какви ли не спортове (пак стигнахме до футбол), испанците винаги са имали добри волейболисти, а как да подцениш Германия на какъвто и да е спорт?
Притеснителни обаче са не съперниците, безспорно силни, а нашите. Това е първо лято, което Радо Стойчев и Матей Казийски посрещат без голям трофей с клуба си. Тренто изпусна доминацията в Италия, Европа и света. Самият Казийски твърди, че е в отлична форма. Но намръщената физиономия на Радо Стойчев, проблемите в състава, както и недоброто състояние на доста от играчите ни, създават притеснения. Имаме и неопитни волейболисти като Светослав Гоцев и Костадин Гаджанов, наред с ветерани като лидера Владо Николов.
Една грешка в групата може да значи полуфинал с Италия, вместо с Германия, например. Не помага и слабото до под нулата българско първенство, завършило по скандален начин. И изобщо - волейболът, типично по нашенски, е игра на крайностите в България. Имаме състезател и треньор №1 в Европа, обаче родното първенство е смешно и унизително. Очакванията винаги са големи, дори далеч над реалното, а после съсипваме от критики отбора, когато не е златен. Именно натоварването със свръхочакване често ни праща в огъня.
Нека този път просто подкрепим отбора си, без мисъл как трябва да е задължително първи и да бие всеки път с по 3:0 гейма. Нека идем в залата, да повикаме за нашите и да гледаме силен волейбол. Ако играчите усетят позитивната енергия в своята столица и своята зала, нямайте съмнения. В неделя около 23 ч. ще празнуваме класиране за олимпиадата в Лондон.
Да го направим заедно!
