Георги Христов: Левски ми помогна много

Г-н Христов, вече сте футболист на Славия. Как се стигна до преминаването ви на Овча купел?

-Всичко стана много бързо. Исках това да се случи преди близо месец, но по едни или други обстоятелства нещата тогава не се получиха. Още тогава обаче знаех, че може би няма да разчитат на мен. Бях го усетил и прецених, че е по-добре да отида в някой друг отбор, в който ще имам възможността да играя. Каквото и да бях направил през подготовката в Левски, нямаше да играя.

Значи в Славия отдавна са имали интерес към вас?

- Така е. Благодарен съм на ръководството на Славия и на Венци Стефанов, че проявиха желание да ме вземат. Дори не съм се интересувал за какви пари става въпрос. Важното е, че те имаха желание да ме вземат и го направиха.

След като трансферът вече е факт, по-спокоен ли се чувствате?

- По принцип аз бях спокоен през цялото време. Не знам защо някои си мислят, че съм бил напрегнат. Притесняваше ме единствено това, че времето минава.На тази възраст трябва да играя, а в Левски нямаше как да стане. Затова се радвам, че Славия ме поиска. Приех на момента.

В Славия вече се събрахте доста нападатели - вие, Николай Божов, Тодор Колев, Иван Цачев. Притеснява ли ви голямата конкуренция?

- Тодор Колев се е доказал в България. Първите ми впечатления от него са, че е много добър футболист. Колкото до Николай Божов, той заслужава адмирации за представянето си. Той показва как човек трябва да се бори, дори и на такава възраст като неговата, без да го обиждам. Трябва да се бориш, независимо дали годините минават и какво се случва с теб. Личи си, Божов е добър футболист.

Повлия ли на рашението ви фактът, че Емил Велев е треньор на Славия?

- Не знам какво щях да реша, ако той не беше треньор. Може би пак щях да се съглася, ако ме искаха. Фактите са такива, че той сега е начело на Славия и това наистина повлия на решението ми да отида. Когато съм работил с него, съм печелил отличия - станахме шампиони, играех, вкарвах голове. Надявам се това да стане отново.

Направихте вече няколко тренировки със Славия. Свикнахте ли с обстановката?

- Засега нямам никакви проблеми. Лека-полека свиквам, всички са много готини момчета здраво стъпили на земята.

Защо според вас не се получиха нещата в Левски?

- Когато си във възраст, на която аз отидох в Левски, очакванията към теб са много големи. Въпреки всичко през първата ми година вкарах 12-13 гола и не мисля, че това е толкова малко. Знам, че очакванията бяха да вкарам 20, както направих в Ботев. В Левски обаче се играе малко по-трудно и това е ясно на всички, които са преминали през този клуб. Не се оправдавам, но се случи така, че отборът игра доста слабо през първия полусезон на втората ми година в Левски. Това се отрази не само на мен. Може да се каже, че тогава и 11-те, които бяхме титуляри, не се представихме добре. Сега същите тези футболисти играят перфектно. Това зависи много от цялостната форма на отбора. Ето, Гара Дембеле не дойде с големи очаквания в Левски, но пък се представя пефектно.

Много хора ви критикуват, че по-скоро нямате психика да играете в Левски. Какво е вашето обяснение?

- Имаше големи очаквания. Направих силен сезон с Ботев, но това си имаше и своите минуси. Критериите се завишиха. Вярно е, не оправдах напълно очакванията, но пък и не играех лошо. Знам, че много хора ме обвиняват. Казват, че нямам психика. Но ако погледнем назад, може да се окаже, че за 15 години Гонзо единствен е имал психика за Левски. Аз не се сещам друг, който да е изпъквал чак толкова. Така че никой друг няма психика, но само за мен се говори

С кой от шефовете на Левски разговаряхте, преди да преминете в Славия?

- С Ясен Петров и Георги Иванов, защото не се чувствах добре в този момент. По време на тренировки си личеше, че съм много изнервен. Бях във форма в началото на сезона и трябваше да ми дадат шанс. След като не го получих, започнах да нервнича. Имаше моменти, в които не влияех добре на обстановката. Затова и преди мача с Видима говорих с Ясен и Гонзо и им казах, че няма смисъл да продължаваме така, защото времето минава, а аз не играя. Тогава се разбрахме, че е по-добре за мен да отида в Славия. Не са ме гонили, даже искаха да остана в Левски. Аз също исках да остана, но знаех, че не трябва.

Казахте, че не сте получили шанс. Защо стана така?

- Питайте този, който взима решенията. По време на престоя ми в Левски имаше моменти, в които бях в доста по-слаба форма, но играех.

Бяхте във Висла. Разкажете малко повече от престоя си там?

- Всичко беше супер. Треньорът, който ме взе, обаче бе уволнен след два мача. При него играех. Новият спря да разчита на чужденците.

Водещите отбори в първенството Левски, ЦСКА и Литекс разчитат на чужденци за поста централен нападател. Това пречи ли на развитието на българските футболисти?

- Във футбола, както и в живота, много неща зависят от късмета. Не мога да кажа, че в момента Дембеле е по-силен футболист от Иса, но се представя по-добре и затова играе. Всичко зависи от различни фактори, които влияят на определената ситуация. Има много добри централни нападатели в България. Чужденците се представят добре за момента, но в никакъв случай не казвам, че българските футболисти са лоши. Даже са много талантливи. В България обаче винаги е било така, че на чужденците се дава по-голям картбланш, нещо, което не мога да си обясня. Дори когато става въпрос за излизания и дискотеки. Ако е някой чужденец, може да отърве глобата, но ако е българин, ще го сринат със земята.

Преди да преминете в Левски, тренирахте с ЦСКА. Защо не ви одобриха?

- Димитър Пенев ме искаше страшно много в ЦСКА, но Стойчо Младенов - не. Просто така се случват нещата и затова не отидох в ЦСКА.

Мислите ли, че ако бяхте отишли в ЦСКА, кариерата ви щеше да се развие по друг начин?

- Не знам. Не мога да правя предположения, но не мисля, че кариерата ми се е развила лошо заради Левски. Много съм доволен от престоя си там. Имам много приятели. Това също са неща, които човек трябва да взима под внимание, а не само какво е постигнал и колко гола е вкарал. Левски ми помогна за много неща, както в живота, така и във футбола.

Сам казахте, че очакванията са били големи. Имиджът на голмайстор на "А" група попречи ли ви?

- Допреди да отида в Ботев, играех в "Б" група. Изведнъж при дебюта ми в елита станах голмайстор. Не че не съм го очаквал, защото случайно голмайстор не се става, но просто всичко стана много бързо.Бях момченце, което не го познаваха дори и в Кършиака в Пловдив, а изведнъж цяла България говореше за мен.

В отбор с по-скромни възможности като Ботев ли се играе по-лесно, или в отбор като Левски, където всеки ден се гонят резултати?

- Напрежението в Левски и ЦСКА е доста по-голямо, това е нормално. Всичко зависи от моментните ситуации. В момента в Левски се играе много лесно, защото отборът върви и е в перфектно състояние - добър треньор, добри ръководители. Всичко се нарежда. Понякога, дори като не очакваш да вкараш, топката сама те търси и сама влиза във вратата. Има обаче моменти, в които е пагубно да играеш в Левски. Така е в момента в ЦСКА..

Произхождате от интелектуално семейство. Майка ви е била министър, брат ви е музикант. По какъв начин успяхте да се впишете във футболната реалност?

- Майка ми винаги ме е подкрепяла, но в същото време беше много против да играя футбол. Преди да започна да се занимавам с футбол професионално, учих в езикова гиназия, която обаче така и не завърших, защото в един момент трябваше да избирам - да тренирам или да уча. Преместих се в хубав техникум и прецених, че моят път е свързан с футбола, за което се радвам. Това исках да правя от дете. Като малък имах една касета с головете на Пламен Гетов, която съм я гледал около 30-40 пъти. Оттогава винаги съм искал да играя в Левски.

Новините

Най-четените