Минаха няколко дни от последните мачове в родното първенство и разразилия се спор, кой отбор е най-подкрепян на трибуните.
По традиция, в България Левски, ЦСКА, пловдивските Ботев и Локомотив са тимовете с най-многобройна и вярна публика. Понеже няма как да са равнопоставени, с оглед участието на Левски в Европа, правим сравнение само в домакинските им мачове.
Всеки един от четирите отбора е изиграл по три срещи пред собствена публика, а някои от тях са и срещу един и същи противник.
Първо домакинство
Левски игра пред 8000 срещу Монтана. Локомотив се радваше на 1300 човека срещу Добруджа. Ботев прие ЦСКА пред 11 000 на "Колежа". "Армейците" приеха в първия си домакински мач Спартак пред 2100 човека.
Второ домакинство
ЦСКА домакинства и на другия варненски отбор - Черно море. "Червените" фенове бяха повече в сравнение с първия двубой - 3300.
Левски се радваше на 7800 човека срещу Славия в "Най-старото столично дерби". Ботев прие евробоеца Арда пред 5200 човека. Второто домакинство на Локомотив беше срещу ЦСКА и се игра пред скромните 2600 фена.
Трето домакинство
ЦСКА излезе в "армейското" дерби срещу ЦСКА 1948 пред 3600 човека, което до момента е най-високата им посещаемост като домакини. Левски се изправи срещу Спартак Варна пред 7000 човека. Локомотив продаде 1500 билета за домакинството си на Славия, а Ботев скромните 500 за мача с Локомотив София.
Тук говорим за четирите отбора, които спорят помежду си за бройката фенове, разпродадени стадиони и тн.
В Черно море играчите са се радвали на подкрепата на 2000 човека средно на мач в първенството. Лудогорец на 1200, Спартак Варна успя да напълни "Коритото" само за "Дербито на Варна", а останалите отбори или не достигат кота "1000" или все още нямат три домакински мача.
Ако прибавим мачовете в Европа, то Левски е категоричен победител в летните месеци по трибуните.
Друг въпрос е дали някога ще видим средна посещаемост от поне 5000 на всеки един мач в България. Независимо от противника, месеца, времето, часа или някое друго любимо оправдание.
Да, родното първенство не е английското, испанското, немското и тн. Да, нямаме световни звезди. Да, стадионите ни са в окаяно състояние, с едно-две изключения. Фактите са си факти.
Дали обаче в България имаме същата фенска култура като в останалите страни? Не бих казал.
Нека погледнем последният в Трета Бундеслига. Швайнфурт - два мача пред собствена публика. Един за първенство и един за Купата. Първият - 9 261 човека. Вторият - 15 000.
Англия - Лига 1. Питърбро, отново последните. За три мача, средно 9 000.
Тук някъде спирам, защото няма смисъл да гледаме водещите отбори в тези страни.
Трябва да разберем, за да имаме претенции към отборите и футболистите, стадионите трябва да са пълни. Никой няма да построи нов стадион, за да седи празен. Няма как да сме конкурентноспособни на останалите първенства, след като те развиват бизнес, а ние още сме на вълна 1994-та година. 30 години по-късно реалността е различна. Футболът е бизнес за милиарди.
Без нужните инвестиции ще гледаме Европейско и Световно само по телевизията. За да има инвестиции, трябва да има спонсори. За да има спонсори, трябва да се пълнят стадионите.
Има и изключения, но нали не си мислите, че ще дойде Роман Абрамович в България? Трябва да се стиснат зъби от страна на феновете, да пълнят стадионите и сметките на отборите и догава да поискат от ръководителите резултати.
Това е реалността, всичко останало е мерене на...продадени билети и поредна година, в която няма да видим нищо различно в шампионата.
