Група протестиращи се събраха пред сградата на Светия Синод на Българската православна църква, за да изразят недоволство от решението на митрополитите да не изпратят делегация в Македония по случай честването на 1000 г. от създаването на Охридската архиепископия.
Сред протестиращите бяха журналистът от БНТ Горан Благоев, председателят на фондация "Българска памет" Милен Врабевски, ТВ продуцентът Андрей Арнаудов и др.
"Тези хора твърдят, че защитавали българския характер на Охридската архиепископия и също не допускали канонични действия, защото имало риск от схизма и по този начин да бъдат затруднени да помогнат на Македония. Те изобщо не й помагат. Не са си мръднали пръста. Комуникацията с тях е тотално невъзможна. При тях няма електронна поща, писмена комуникация, не се обаждат. Ако случайно стигнем до разговор сме съгласни по всички параграфи, след което нищо не се случва, дори комисията не си върши работата. Назначена от самия патриарх, от самия Синод", каза Милен Врабевски, цитиран от БНТ.
Той призова решението за отказ от присъствие да се преразгледа, но този път в заседание под ръководството на патриарх Неофит.
Горан Благоев определи Светия Синод като "твърде изплашен и разделен" по македонския въпрос и коментира, че не изключва "много силно външно влияние" при вземането на решението за неотзоваване на поканата на македонския архиепископ Стефан за общо честване на юбилея.
Решението, с което БПЦ отказва да изпрати делегация в Охрид, е взето на 14 май с мнозинство от гласовете на 8 митрополити - Ловчанския владика Гавриил, Доростолския Амвросий, Западно- и Средноевропейския Антоний, Варненския митрополит Йоан, Неврокопския Серафим, Русенския Наум, Врачанския Григорий и Видинския Даниил.
В подкрепа на участието на церемонията в Македония са гласували само 5 души: Пловдивския митрополит Николай, Сливенския Йоаникий, Великотърновския Григорий, Плевенския Игнатий и Старозагорския митрополит Киприан.
Мотиви за отказа не са описани. Патриарх Неофит не е присъствал на гласуването.
По времето на Първата българска държава Българската православна църква е със статут на патриаршия, автокефална, тоест независима. Когато България попада под византийско робство, престава да е суверенна самостоятелна държава. Тогава император Василий ІІ Българоубиец съдейства Българската православна църква да бъде понижена от статут на патриаршия в статут на архиепископия, защото съществува патриаршия, когато държавата е свободна и независима, но когато не съществува, защото е под робство, тогава църквата не е вече патриаршия, а архиепископия. Българската православна църква става Българска архиепископия, наричана още Охридска архиепископия. По-нататък, след византийското робство, когато започва да съществува Втората българска държава, тогава отново Българската православна църква връща стария си статут и става патриаршия. Когато България е под турско робство, Българската православна църква е отново със статут на архиепископия - това е същата тази Охридска архиепископия, която съществува до 1767 г. След 1767 г. Българската православна църква временно не съществува официално, до нейното възпроизвеждане като екзархия през седемдесетте години на 19 век. През 1879 г. е учредена Третата българска държава, а от 1872 до 1945 г. Българската православна църква е в схизма. От 1945 г. вече не е в схизма и се провежда 8-годишна подготовка - да стане отново патриаршия и през 1953 г. това е факт - придобива стария си статут - патриаршия. Официално сега се нарича Българска православна църква-Българска патриаршия. България съществува от 681 година и е на 1337 години, а Българската православна църква е малко по-млада, в момента е на 1148 години. Македонската православна църква е учредена преди 50-60 години и не е призната от никоя православна църква. Нейни духовници говорят, че тази нова църква е правоприемник на Охридската архиепископия, тоест това е Българската православна църква, но наричана през византийското робство Българска архиепископия, още наричана - Охридска архиепископия. Или казано с други думи, те говорят, че са правоприемници на Българската православна църква, наричана в онези робски времена архиепископия. И искат Българската православна църква да им даде статут на афтокефална, независима църква и да е Църква-майка на Македонската православна църква. Това просто няма как да стане, защото църквата, която дава автокефалност и независимост на друга църква е Константинополската патриаршия със седалище Цариград, наричан още Истанбул и никоя друга православна църква не може това да прави. Защо трябва български митрополити да ходят в друга държава и да честват нещо, което е тяхно и може да се чества в България?