Аферата с бюлетините от Костинброд приключи с условна присъда за единствения обвиняем - бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, назначен в първия мандат на ГЕРБ и по време на служебното правителство на Марин Райков.
Скандалът с фалшифициране на изборите гръмна в деня на размисъл преди изборите на 12 май 2013-та година. Дейно участие изигра тогавашният журналист Николай Бареков, който скоро след това започна политическа кариера, както и Мая Манолова от БСП, която получила анонимен сигнал, че се готви фалшификация на изборните резултати.
Тогава прокуратурата и ДАНС извършиха специализирана операция в печатницата „Мултипринт", собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев. СГС един път върна на прокуратурата обвинението за прецизиране, въпреки че в медиите вече аферата се наричаше „най-големият скандал в новата демократична история".
Втората инстанция - Софийски апелативен съд - потвърди същото. Според съдиите прокуратурата не е дала отговор на основния въпрос - защо все пак са били отпечатани хилядите бюлетини в Костинброд.
При акция на прокуратурата и ДАНС в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев бяха открити 350 000 незаконни бюлетини, извън тиража от 8 350 000 по договора с МС. Назначена от прокуратурата експертиза показа, че общо откритите в печатницата бюлетини са 480 000, като 351 075 от тях са били напълно годни за урните.
На 16 декември 2013 г. СГП внесе в съда обвинителен акт срещу Росен Желязков за престъпление по служба заради неосъществения контрол върху бюлетините. Престъплението се наказва със затвор от 1 до 8 години.
Прокуратурата обаче поиска 2-годишна условна присъда с 4 години изпитателен срок за Желязков, чието дело се гледа по съкратената процедура. В края на миналата година той отново се върна на работа в Министерския съвет като съветник на премиера Борисов.