Пореден скандал в здравеопазването разбуни духовете в последните няколко дни. Управителят на здравната каса д-р Дечо Дечев направи разкрития за източване на обществения фонд и заговори за лобизъм за частните болници.
Обвиненията
Миналата събота в обзорното политическо предаване на Дарик радио "Седмицата" д-р Дечев говори за проблемите в системата на здравеопазването и функционирането на здравноосигурителна институция. В интервюто си той каза, че НЗОК заплаща едно лекарство за частна болница на седем пъти по-висока цена, отколкото същото лекарство се плаща за държавно и общинско лечебно заведение. Парадокс, който според него е резултат от лобистки законови текстове на здравните власти.
След изказването му от парламентарната група на „БСП за България" обявиха, че ще внесат сигнал до прокуратурата, като според тях по случая трябва да се направи проверка в Министерството на здравеопазването. Социалистите проведоха и консултации с парламентарната група на ДПС, след които внесоха в деловодството на парламента искане шефът на Касата да бъде изслушан в Комисията по здравеопазване.
Така и се случи. Шефката на здравната комисия в парламента и на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова свика спешна среща в Народното събрание между здравния министър Кирил Ананиев и управителя на НЗОК.
Д-р Дечев трябваше да даде разяснения за сигнала със скандалните разлики в цената на едно и също лекарство. Той уточни, че става дума за лекарство с нетърговско име - пеметрексед, което е за лечение за онкологични заболявания.
То е закупено от различни болници на цена от 129 до 1063 лв. „Говорим за едно и също лекарство и за едни и същи производители", уточни Дечев. Регистрираните производители са четирима, а в България е внесено от един.
Сигналът е подаден от производител, който в края на годината забелязал разлика между сумите, които НЗОК е заплатила, и това, което той е получил. След проверка се оказало, че производителят наистина е подавал една и съща цена на търговците на едро, но Касата е плащала в някои случаи седем пъти по-висока сума. Тоест, той е получил много по-малък приход, отколкото този, който Касата е заплатила, при еднакъв брой опаковки.
„Според мен тогава, когато лекарственото средство е минало през обществена процедура, неговата цена е значително по-ниска, отколкото когато е закупувано без такава процедура, както е в частните болници", допълва обвиненията си Дечев.
По негови думи нарушението не идва от връзка между производител и доставчик, а от връзка между болница и търговец на едро. Информацията на каква цена доставчикът купува от производителя не е известна на НЗОК, тъй като финансовите отношения са между болницата и здравноосигурителната институция.
Обещанията
Здравният министър Кирил Ананиев подчерта, че подобен сигнал досега не е подаван. След срещата с Дечев той обяви, че ще направи предложения за корекция в закона - частните болници да бъдат задължени да правят обществени поръчки за купуването на лекарства, каквото задължение имат държавните и общинските лечебни заведения. И посочи, че текстът на евродирективата, позволил на частните болници да не провеждат обществени поръчки, не можел да се тълкува еднозначно.
Промяната в закона, позволяваща на частните болници да не провеждат обществени поръчки, е била наложена заради решение на Европейската комисия от 2014 г.
"Тогава, когато текстът е вкаран през 2016 г., депутатите са приели тълкуванието, че не се отнася за частните болници. Сега тече процедура от ЕК, която ни поставя два въпроса - единият от тях е да въведем Закона за обществените поръчки да се прилага и за частните лечебни заведения", обясни Ананиев.
Той обяви и че ще поиска проверка на лечебните заведения и търговците на едро за цените, по които се търгуват онкохематологичните лекарства. Ананиев обеща и че ще бъде изпратено писмо до НАП с копие до министъра на финансите да се направи проверка на лечебните заведения и на търговците на едро за цените, на които се търгуват онкологичните и онкохематологичните лекарства.
И че ще бъде изискано от Изпълнителната агенция по лекарствата и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата да направят проверка при доставка на този вид лекарства и ще ги сравнят с пределните цени по лекарствения списък.
Освен това са внесени няколко закона в Народното събрание, където се третират въпроси, свързани с лекарствата, по които ще се проведе сериозен дебат и след приемането им ще променят наредбата за цените на лекарствата.
В Народотно събрание председателят на здравната комисия Даниела Дариткова "скастри" и двете страни - Здравното министерство и Здравната каса, че диалог трябва да има, но не през медиите.
"Гарантирам, че в текстовете на законите няма разлика между ангажиментите на държавните и частните болници за цените на лекарствата, както и по отношение на договорите, които сключват", подчерта тя.
В четвъртък здравният министър пък беше на изслушване в ресорната комисия в парламента, за да говори за услугите за здраве и средствата, предвидени за тях през 2020 г. Въпреки огромното желание на депутатите да питат и Дечев, и Ананиев по скандалната тема, председателят на ресорната комисия настоя въпроси да се задават само за цялостната политика, а не по конкретни казуси.
Какво казват частните болници
Междувременно от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) реагираха със специална декларация, обвинявайки Дечев в уронване на престижа на частните болници. Те са категорични, че всички лечебни заведения в страната са подложени на еднакви пазарни условия. Сдружението напомня как се регулират цените, на които НЗОК заплаща лекарствените продукти.
И подчертава, че ако има случай, в който едно лекарство е платено на цена, седем пъти по-ниска от регистрираната в Позитивния лекарствен списък, това би означавало, че НЗОК е нарушила нормативната уредба (касата не би следвало да прави разлика между лечебните заведения, произтичаща от собствеността им). И че ако болница е нарушила нормативната уредба, Дечев има законови права да я санкционира.
НСЧБ освен това са против хвърлянето на обвинение към всички частни болници, защото много от тях не изпълняват дейности, свързани с лекарствено лечение на злокачествени заболявания.
Скандалът между Ананиев и Дечев напомня на друг - от началото на 2018 г., когато беше сменен тогавашният шеф на касата.
Проф. Камен Плочев си тръгна след седем месеца управление след като разкри задължения на НЗОК към чужди здравноосигурителни фондове и поиска да се актуализира бюджетът на фонда.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев го обвини, че е поискал тази актуализация през главата на надзорния съвет на касата и поиска оставката му. Управителят на Здравната каса поначало е на подчинение на парламента, тъй като това е органът, който го избира начело на обществения фонд. В крайна сметка, проф. Плочев си тръгна след дълъг болничен с оставка по каналния ред.
Дечев пое поста през юли, а мандатът му изтича през март. Самият той вече обяви, че след това няма да се кандидатира за нов.
