По традиция на празника на Св. Великомъченик Георги Победоносец у нас се празнува и Деня на храброста и Българската армия.
Той започва да се чества още с формирането на войските ни. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Президентът Румен Радев присъства по традиция на водосвета на бойните знамена и знамената светини пред храм-паметник "Св. Александър Невски".
По този случай в София се проведе и традиционния военен парад като 1000 военнослужещи ще излязат с бойна техника в центъра на София. Ще бъдат показани над 50 танкове, бронетранспортьори, гаубици и колекционерски ретро машини от Втората световна война.
Президентът Румен Радев произнесе и речта си преди началото на традиционния Гергьовденски парад на въоръжените сили.
"Днес отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия. Летописците пазят безчет спомени за българските победи по бойните полета. Българският войник винаги е бил последната преграда за защита на държавността. През последните десетилетия войската ни претърпя много експерименти, но тя винаги оцеляваше, защото хората с пагони са изпълнявали своя дълг достойно", категоричен беше държавният глава.
"На всички вече е ясно, че членството ни във военни съюзи няма смисъл, ако сами не развиваме своите въоръжени сили. Армията най-сетне е поставена във фокуса на държавното управление и трябва да получи заслуженето. Армията не трябва да бъде замесвана в политически дребнотемия. Всички трябва да отдадем дължимото на българските войни, които достойно отстояват и изпълняват своите задължения. Чест и слава за Българската армия и всички българи! Честит на празник на всички хора с пагони! Да живее България!", завърши Румен Радев.
Парадът се проведе около храм-паметника "Александър Невски". Имаше и специално паркирана техника, в която децата ще могат да влязат.
Кулминацията на събитието беше демонстрацията на авиацията. Във въздушният компонент участваха вертолети и самолети, които са на въоръжение във вертолетната, транспортната, учебната и изтребителната военна авиация:
- вертолет Ми-24;
- вертолет "Cougar";
- самолет "Спартан";
- учебен самолет "Пилатус";
- изтребител МиГ-29.
А в Националния военноисторически музей ще има Ден на отворените врати. В празничния ден посетителите ще могат да разгледат безплатно най-новата изложба в музея - "На борда на флотската история", посветена на 140-ата годишнина от създаването на Военноморските сили на Република България.
Паралелно с това Гергьовден е един от най-празнуваните християнски празници у нас, а патронът му - св. Георги е изключително почитан сред българите още от самото покръстване на българите през IX век.
Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
Според житието успява да победи змей, който опустошавал земите, поразявайки го с копието си. От тогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.
В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
В памет на Св. Георги (от гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.
