Всеки трети българин се сблъсква с тежки материални лишения, 78.5 % от домакинствата у нас живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота, а за да си осигури нормален живот едно четиричленно българско семейство средно за страната са му нужни 2235 лева.
Данните са на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ и са за септември, съобщават от синдиката.
Сумата e изчислена на база необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство - двама родители и две деца, в които са включени разходите за храна, за поддържане на жилището, за здравеопазване, образование, транспорт и почивка.
Средната необходима издръжка на живота за един човек от домакинство е 558.82 лв, но едва около 21.5% от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живота, което представлява около 1,6 млн. души.
Синдикатът отчита и спад на равнището на безработица, което достига до 8%, което обаче е все още малко повече от нивото през 2008-ма, когато безработицата е засягала 58 000 лица.
Дълготрайно без работа са около 161 хил. души, като 60.6% от безработните лица са отсъствали от пазара на труда над 1 година. Почти същият е и броят на "обезкуражените" лица, които наброяват 161 100 души, като 35.8% от тях са до 34-годишна възраст.
При прибавяне на обезкуражените лица към общия брой на безработните, според Института, се получава коефициент на безработица от 12.3%.
Според КНСБ става дума за много голям трудоспособен контингент от български граждани, който не се използва в икономиката, тъй като не отговаря на изискванията на трудовия пазар.
Към момента прагът на абсолютната бедност, който е базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достига 297 лева на човек. Нарастването на прага на абсолютна бедност на годишна база с 0.4 процента се дължи основно на поскъпване на стоките от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства като захар, малотрайни колбаси, млечни продукти, питейна вода и дърва за отопление.
Изводите от изследването са, че се запазва високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота.
Проблем остават ниските трудови възнаграждения, а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от т.нар. "капан на бедността".
Докладът на Института се позовава и на последните данни от изследването SILC на Евростат за 2015 година, при които се посочва, че 41.3% от населението в България е изложено на "риск от бедност и социално изключване" , при средно ниво от 23.7% за ЕС-28. Това е най-голям статистически процент за ЕС, като след нас се нарежда Румъния с риск от бедност за 37.3% от населението и Гърция - с 35.7%. Макар и с намаляващ дял на лицата в риск от бедност или социално изключване спрямо 2008 година, когато този процент е бил 44.8%, България запазва лидерската си позиция в ЕС по този показател.
България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34.2%), следвана от Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%).
