Здравето на близките - в основата на разбирането за пълноценен живот

Здравето на близките му е най-важният фактор за пълноценен живот за българина. Това сочи проучване на Лидл България и Прогрес Консулт. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни българи, които по различни фактори е трябвало да оценят до каква степен качеството им на живот отговаря на неговите очаквания.

Оказва се, че за оценяването на живота като пълноценен не са важни парите, а нивото на образование, отчита проучването. Колкото по-високо е образованието на човек, толкова по-добре постига желанията си, обясни Росен Кутелов, управител на Прогрес Консулт.

„Българинът е прекрасен човек като колективен образ", каза Кутелов. На първо място в своите представи за пълноценен живот българите поставят здравето на близките си, като това важи в по-голяма степен за хората, чието препитание е свързано с риск или креативност. След това хората у нас поставят своето здравословно състояние, като мъжете се вълнуват от личното си здраве по-малко от жените. Оказва се, че сред водещите фактори, отговорни за пълноценен живот, попадат здравият сън и липсата на стрес. Според Кутелов това може да означава, че живеем в среда, която не ни устройва. Едва на осмо и девето място по отношение на усещането си за пълноценен живот хората поставят финансовата обезпеченост и финансовата независимост, а на десето място - пълноценното хранене.

„Проучването разби доста митове за българина", каза Кутелов. „В представите си за пълноценен живот той в никакъв случай не е себичен, а точно обратното. Изтъкан е от мисълта за другите", каза той.

Има обаче известно противоречие, защото според изследването, ако българите искат да помагат на другите и близките им да са добре, то те нямат желание да се включват в партийна дейност или групови активности за подобряване на средата. Според Кутелов това може да се дължи и на негативния образ, който хората си изграждат за различните организации през медиите.

Проучването показва, че мъжете оценяват по-високо качеството на своя живот. С нарастване на възрастта на хората, стойностите на Индекса за пълноценен живот намаляват, а с него намалява и удовлетвореността от начина на живот. Най-пълноценен виждат живота си хората със свободни професии и частните предприемачи. Веднага след тях се подреждат учащите, а на последно място - като най-неудовлетворени, се нареждат безработните.

Любопитен факт е, че най-висок Индекс на пълноценен живот имат живеещите на семейни начала двойки и несемейните. Те определят живота си като по-пълноценен от тези, сключили брак.

Общият индекс на пълноценен живот за българите е 0.749 от максимален показател 1, което означава, че като цяло хората са удовлетворени от живота си. 

Проучването е първото, което определя Индекс на пълноценен живот и такова досега не е правено в други държави.

Новините

Най-четените