„Ей, момче, защо минаваш през двора ми, бе?". Къщата е каравана, дворът е плажната ивица, населеното място е къмпинг „Градина" край Созопол. Наемаш няколко квадратни метра на първа линия, ограждаш територията и останалите да се оправят. Случката не е изолирана, напротив, има върволица абсурди, свързани с т.нар. алтернативно летуване по Черноморието.
Алтернативи всъщност няма и пренаселената „Градина" се явява едно от читавите места, с топла вода и поддържани тоалетни, електричество, дори екстри като тенти, възглавници и хамаци. Отзивите са добри като цяло за къмпингите по Северното Черноморие, тоест в категорията „нищо особено".
Елементарни условия липсват на места като „Каваци" и „Смокиня", според актуалните оплаквания от разгара на сезона, или са налични в някакъв проформа вариант, например студен душ или паркинг непосредствено до плажа.
Ако нямаш сериозен разклонител или връзки в близкия бар, забрави за телефон. Ако тоалетната те отвращава, нямаш много варианти, освен криене между дърветата. Ако пък предявяваш претенции за храна, тогава става наистина сложно.
Цените за палатка тръгват от 5 лева, обикновено с доплащане на човек ("Смокиня"), и стигат до 25 на ден, бунгалата започват от 20 лева на нощувка (Къмпинг „Юг"), а при караваните месечният наем минава 1000 лева. Като сложиш разходи за чадър, паркинг, хамак, храна и напитки, тогава може би пакетните оферти в 5-звезден затворен комплекс в Слънчев бряг ще излязат по-евтино.
Но не това е идеята. Сантименталната близост с природата от година на година изисква все повече компромиси.
Пренаселеност, хаос, небрежност, мръсотия - така звучат оплакванията. И няма как иначе, щом не получаваш платеното. Законът за туризма предвижда три категоризации, но къмпингите са в голяма степен еднакво неугледни.
Излича, че почти няма разлика с дивото къмпингуване, където не се надяваш на никого и нищо. Затова места като Иракли, Кара дере и Крапец са със свещен статут, макар че трудно могат да поемат всички - хипита, новоизлюпени авантюристи, опитващите „дивото" с LED телевизори и онези, които мигрират с тренда „където е модерно да се ходи".
Проблемът е в липсващите инвестиции и подобрения, след които следва постепенно западане и отлив на хора от къмпингите, и неизбежната сивата икономика - чадър по чадър, палатка по палатка.
В момента къмпингите по морето са по-малко на брой - 20, отколкото през социализма.
Икономиката се лишава от значителен приходен дял, който според браншови организации представлява около 20 на сто от всички нощувки по Черноморието и има огромен потенциал.
Бизнесът явно се страхува да инвестира в такъв тип туризъм, защото смята, че не се печели толкова, колкото в големите курорти, и че този неопитомен род летовници не винаги плащат щедро. Инерцията „Нещо да капе", докато може или преди „Да строим курорта нов", отдавна трябваше да е спряла, а България, която притежава отлични условия за къмпинг туризъм, да се е превърнала в новата Хърватия или Франция, вместо в бетонирана евтина алкохолна дестинация.
У нас хората, които летуват в палатки, изглеждат като диваци, избрали да бедстват из гори и защитени територии, вместо да лежат на шезлонга, както правят всички останали. В Европа това изобщо не е така. Цели семейства с малки деца, офис служители, дори възрастни двойки изповядват къмпинг културата, да не говорим за младите хора, които я издигат в култ.
Сериозен бизнес
Франция предлага изумителни къмпинги както на крайбрежието, така и във вътрешността на страната, където представи ви за екзотика, уединение с природата и екстри наистина ще бъдат провокирани. Имате пребогат избор - от бунгала в клоните на дървената до къмпинги със закрити плувни басейни, общо 8000 различни места край плажове, реки и езера с капацитет да поемат 3.7 милиона души.
Хърватия е една от най-добрите къмпинг дестинации в Европа, която изключително рационално е развила морския туризъм - мега хотелите, пищните партита и пиянските орди са изведени на островите, където са основните пясъчни плажове на страната.
По скалистото крайбрежие може да видите буквално градчета от палатки, бунгала, кемпери и каравани, включително в луксозния и доста скъп за посещения Дубровник. Докато нощем се разхождате из средновековното бижу, денем имате на разположение къмпинг с всички екстри.
Въпреки че в пика на сезона тези места са пренаселени, хърватите изключително добре поддържат чистотата и реда. Обслужването е денонощно, топла вода има винаги, а някои от хранителните магазини в самите къмпинги работят денонощно. Ако започнете да вдигате много шум, охраната любезно ще ви помоли да се преместите на самия бряг, където да не пречите на никого. Дивото къмпингуване извън регламентираните територии не се толерира.
В Гърция това също е забранено, но режимът е относително по-свободен поради огромната плажна ивица на страната. Все повече българи се ориентират именно към Халкидики и околността, а възможността да откриеш напълно безлюден плаж е огромно предимство.
Дори в Македония къмпингите са тройно повече, отколкото в България - 60, а в Гърция - 250 на брой. Едва преди дни Министерството на туризма прие нови изисквания, основно за осигуряване на ток до всяка къмпинг - клетка, за да стимулира сектора, който е огромна пропусната полза за страната.
Къмпингите трябва да бъдат извадени от фризера. Както се казва, по-добре по-късно, отколкото никога. Остава само да видим дали вече не е твърде късно.
