Лидерът на партия "Атака" Волен Сидеров призова за дебат "за" и "против" забрана на абортите в България.
Пред БНР той цитира статистика, според която на година се правят 26 хил. аборта и по негово мнение това означава, че въпросът е много важен.
Сидеров подчерта, че в момента текат дискусии по темата в много напреднали страни, сред които са САЩ, Великобритания, Чехия и Полша.
По думите му 26 хил. аборта годишно се равняват на 26 хил. убийства, което го кара да се тревожи за бъдещето на българския народ и неговото развитие.
В момента според председателя на партия "Атака" всяко едно момиче "срещу определена такса може да убие човешки живот".
Той не пропусна да спомене и демографската криза в страната и високата смъртност, които според него са много по-важни от някои злободневни теми.
Освен това Сидеров настоява Българската православна църква да се произнесе по въпроса с абортите.
Политикът каза още, че "война да имаше, нямаше да са толкова убийствата" и определи случващото се като нихилизъм към собствения живот и към развитието на България.
В действителност Сидеров цитира статистика на Националния център по обществено здраве, според която прекъснатите по желание бременности за 2016 г. са 26 446 на брой.
За първите три месеца за 2019 г. в България са извършени 5800 аборта. Според същата статистика най-много аборти правят жените над 30-годишна възраст, а на второ място са жените от 20 до 29 години.
Трябва да се отбележи, че изследването включва както абортите по желание, така и спонтанните аборти и тези по медицински причини.
Хайде и тук да не останем "по-назад" от запада.. Щом Сидерчо смята, че убийствата на неродените бебета са много, да иска дискусия за раждането им, пък после да няма грижа за убийствата им - вече като родени: при автомобилни катастрофи или при някое престъпление от приюта, в който са гледани...а ако останат по-дълго живи - нека да са им здрави дебилите в България...на грижите на държавата и гражданите й.
И аз смятам, че аборта е убийство, но не смятам, че забраните и наказанията ще решат проблема. Ако обществото ни смята да отделя повече грижи и средства за образование и възпитание на деца без родители - то и жените които биха се отказали да абортират ще станат повече.
Бялата златка я напече слънцето и пак се развоня. Никакъв диалог за абортите. Една жена може да прави каквото си иска с тялото си, твай. Естествено след това си носи и последствията...
>И аз смятам, че аборта е убийство В такъв случай решението за теб е просто - не абортирай. Същото можеш да направиш и относно еднополовите бракове, вегетарианството, асистираното самоубийство и прочие - не те кефи, не го прави. Само ако може се въздържай от това да казваш на другите хора какво да правят пък те. Недостойно иде някак, също така арогантно, самовлюбено и лицемерно.
Че защо да им "казвам какво да правят"?! Разбира се, че са напълно свободни да вършат убийства.
>Разбира се, че са напълно свободни да вършат убийства. Ти си религиозен, нали? Ако аз реша да наричам вярата в божества "недостиг на интелигентност", "тотална идиотщина" или "безгранична глупост", как би ти прозвучало едно такова етикиране? Би ли казал "твое право е да го наричаш както пожелаеш" и продължил напълно необезпокояван, или би се възпротивил, би възроптал дори минимално, защото според теб вярата в бог не е нито недостиг на интелигентност, нито тотална идиотщина, нито безгранична глупост? А сега помисли малко какво пишеше по тези въпроси в избрания от теб канон, по-точно Матей 7:12.
Защо диалогът около абортите винаги трябва да се свежда до определяне на границата, отвъд която да решим да наричаме изваждането на плода от тялото на майката "убийство", и, съответно, да го забраним? Не е ли най-достойно да разглеждаме цялата ситуация от гледна точка, която напълно взима под внимание правото на майката да се разпорежда със собственото си тяло, и правата на плода, който има нужда от това тяло за да се развива, но няма никакви права над него? От моя гледна точка, би следвало майката да е в пълното си право да реши, че не желае повече да отдава утробата си на плода, при което да пожелае той да бъде изваден. Ако плодът не е вече жизнеспособен (около 20 седмици), то, логично, ще бъде лишен от възможността да се развие до степен, в която не зависи вече от организма на майката, от чиято подкрепа бива лишен. Ако е жизнеспособен, би следвало операцията да бъде извършена по начин, който максимизира шансовете му да оцелее. Ако в бъдеще развием технологии, чрез които да можем да осигуряваме подходяща среда за извънутробно развитие на зародиши, то - аналогично - би било възможно и може би резонно да ги използваме за да увеличим шансовете му да се развие до независим и самостоятелен човек. При все, от моя гледна точка няма ситуация, в която можем да наречем решението на майката "убийство" - според мен тя има пълното право да решава дали да продължи или не да отдава собственото си тяло за развитието на плода, а плодът има пълното право да се развива в средата, която му е достъпна и предоставена. В частност, утробата на майката не му принадлежи - майката може да реши да му я предостави, както обществото като цяло може да реши да му предостави кувьоз или каквато там високотехнологична среда е изобретило и би му била полезна. Никой никому нищо не дължи, всичко е въпрос на доброволно решение да предоставим ресурси на плод, който през цялото си развитие до раждането си има права върху само едно единствено нещо - собственото си физическо тяло. Бих ли предпочитал и препоръчал на майката да износи плода си? Абсолютно да. Бих ли й го наложил, независимо дали под формата на закон или морален упрек? Абсолютно не. Не ми се струва достойно. Това ми се струва един честен, справедлив, достоен и недвусмислен подход към този проблем.
Не те разбирам. Разбира се, че можеш да наричаш религиозната вяра както смяташ, че тя е. Аз смятам, че да ядеш хора е лошо, канибалите в Папуа не мислят така. Те също са интелигентни хора и си имат свое виждане. Аз си имам мое виждане и го споделям. Така както твоето мнение очевидно не ми "наранява чувствата", така и очаквам същито от другите. Ако искат се съгласяват с мен, ако не са съгласни си изтъкват аргументите. Просто е.
По тази логика със чиста съвест можеш да изключиш системите на някой изпаднал в кома. Той е също толкова зависим от другите и сущо толкова жив колкото и един ембрион
>Разбира се, че можеш да наричаш религиозната вяра както смяташ, че тя е Усещам лицемерие. Дълбоко се съмнявам, че нищо не би ти трепнало, ако хората около теб започнат да те наричат "малоумно идиотче с промит мозък" защото мислят религията за глупост. Има някаква граница, отвъд която използването на подобен вид етикиране не е нищо повече от злонамереност. Твоето "убийство" според мен е точно това - опит да унижиш, да обидиш, да съдиш, да слагаш морални оценки, които смяташ за обективни и универсални. Не са. Универсални са само за хората като теб, а не за цялото общество, човечество, свят, вселена.
Религията, е едно от многото занимания които представляват интерес за мен и съвсем не стои в челните места, но това както и да е. Въпросът е какво предлагате вие - да видя че някой краде и да кажа - ми то може да е нещо лошо да крадеш може и да не е лошо.... Ем така, Ем.. Разбира се, че когато човек смята че нещо е нещо лошо трябва да го каже на висок глас.
>По тази логика със чиста съвест можеш да изключиш системите на някой изпаднал в кома Естествено. Обществото решава какви да са правилата в такива ситуации, като - в една представителна демокрация, например - избере политици, които да материализират тези правила в закони. Конкретно, може да подходи утилитарно - да направи статистическо изследване и да оцени очакваната стойност на ползата от хора в кома, и, в зависимост дали тя е положителна или отрицателна, да реши дали да отпуска обществени ресурси за такива хора или не. Или, както е по-разпространено в модерните общества, може да подходи хуманистично - хората, повлияни или от идеята какво биха искали да стане със самите тях в такава ситуация, или от желание да са вида хора, които помагат на околните в най-тежките им моменти, могат да решат, че си струва да бъдат отпускани държавни ресурси за поддържане живота на изпаднали в кома. Горните решения са напълно в синхрон и съвместими с идеята, че никой никому нищо не дължи освен това, на което той самият се е съгласил.
Ще е хубаво и да се направи едно социологическо проучване сред хората израснали в сиропиталища - дали биха предпочели да изживеят трудният си живот отново или въобще да не се родят.
А обществото дава медали за убийство по време на война. Това прави ли убийството похвално дело?
boris, не успявам да преведа последните ти два коментара в нещо дори бегло логично и адекватно, върху което да мога допълнително да коментирам.