Вчера България загуби единствения си автомобилен пилот, чието име беше известно в модерния световен рали шампионат и който се беше борил като равен с някои от най-големите звезди на спорта.
Само на 31 години Тодор Славов ни остави вълнуващи и болезнени спомени, моменти на триумфи и много, много сълзи.
Каквото и да кажем сега, вече ще е късно, но едно е сигурно - Тодор никога няма да бъде забравен, всеки от нас помни и носи нещо от него в душата си.
Усмивката му, притеснението, поне в началото, в общуването с репортерите, искрената му възхита от скоростта на най-силните му съперници и скромните му признания, че отново се е оказал най-бърз...
Затова, изпращаме Тодор с две обръщения, които той няма да чуе, но те са важни за нас.
Тодоре, благодарим ти! За всички радостни моменти, които ни донесе по отсечките през годините, за това, че ни накара да се гордеем с теб, с таланта ти. За това, че ни накара да повярваме, че в големия автомобилен спорт има място и за нас.
Тодоре, прости ни! За това, че не направихме всичко, което трябваше, за да успееш да реализираш таланта си, защото това далеч не беше всичко, което можеше да дадеш на спорта. А и да вземеш от него.
Много ще ни липсваш, Шампионе!
