Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

1,5 млн. българи живеят в условия на материални лишения

Тенденцията обаче е този брой да намалява с годините Снимка: iStock
Тенденцията обаче е този брой да намалява с годините

Около 1,5 млн. българи (21%) през 2018 г. са живели в материални лишения. Това показват данни от изследването анализ на Евростат за стандарта на живот в ЕС и възможностите на европейците да плащат безпроблемно сметките си.

Това е три пъти по-висок дял от средния за Европейския съюз, където в материални лишения са живели 6,2%. Въпреки това обаче България отбелязва най-голямо намаление сред европейските държави по този показател - цели 9 процента спад на хората с финансови проблеми за една година - от 30 на сто през 2017 г. на 21 на сто през 2018-а. Тоест само за една година около 10 на сто от българите са повишили стандарта си на живот.

Според европейската статистика показателят "тежки материални лишения" се отнася до онези граждани на европейските държави, които не могат да си позволят поне 4 от следните 9 елемента, които повечето хора смятат за желани или необходими, за да водят адекватен живот: да плащат сметките си навреме; да поддържат дома си нормално топъл; да посрещат без проблеми неочаквани разходи; да ядат месо /или риба/ редовно; да вземат една седмица почивка далеч от дома; да притежават и ползват телевизор; пералня; кола; телефон.

От Евростат отчитат, че това запазва положителната тенденция на спад на живеещите в мизерия у нас като преди 8 години техният дял е бил 45,7%.

Спрямо тогава в момента е почти два пъти по-нисък делът на хората, които не могат да си позволят да плащат неотложни сметки.

В тази група очаквано най-висок е делът на хората над 65 години - близо 50 процента, както и сред децата до 16-годишна възраст - 38 процента, отчитат още от Евростат.

Според данни на НСИ за миналата година най-голямо перо в разходите на българина са били плащанията за храна - близо 30%. Втори по големина разход са били плащанията за жилищни нужди - 18%, трети - за социални осигуровки и данъци - 13% и т.н.

Най-малко разходи българинът е отделял за свободно време и отдих, както и за облекла и обувки - средно по 4%, сочат данните на НСИ.

От друга гледна точка най-висок дял от доходите на българите се формират от заплати - близо 55 на сто. На второ място българинът разчита на доходи от пенсия - близо 28 на сто и на трето - от самостоятелна заетост - около 7 на сто.

През 2018 г. 6,2 процента от населението или около 31 милиона души в ЕС са били в ситуация на тежки материални лишения, тоест да не могат да си позволят да плащат безпроблемно сметките си за необходими или желани неща от живота си.

Най-ниски нива на тежки материални лишения през миналата година са били регистрирани в Швеция - 1 процент, Люксембург - 1,2 процента и Холандия - 2,4 процента.

На обратния край на класацията са България, Румъния и Гърция.

Евростат отчита и ситуацията при останалите държави от Бакланския полуостров като там живеещи в материални лишения са 45% в Турция, 41% в Македония и 36% в Сърбия.

 

Най-четените