Големият български художник Светлин Русев е починал на 84-годишна възраст в дома си.
Роден в Плевен на 14 юни 1933 г., той е завършил живопис при професор Дечко Узунов. През годините е бил председател на Съюза на българските художници, директор на Националната художествена галерия, депутат във Великото народно събрание. От 2003 г. е академик към Българската академия на науките.
До 2017 г. Светлин Русев беше ръководител на Художествения съвет на Националната галерия.
Носител на редица отличия и награди, почетен член е на няколко художествени академии във Франция, Австрия, Виена, Германия. Правил е редица изложби у нас и в чужбина.
Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции.
Някои от най-известните му монументални творби са стенописът "България" в зала 6 на Националния дворец на културата; стенописи в църквата "Света Петка Българска" в Рупите и др.
Този некадърник и представител на "социалистическата интелигенция", беше дълги години главен цензор на изобразителното изкуство в България... Забравихте ли този факт, или не ви изнася да си припомняте? Аз знам само, че негова "картина" никой разбиращ и ценящ изкуството човек не би си купил, камо ли да си окачи в къщата... Много, ама много дължеше на Людмила Живкова... И не само на нея! Лека му пръст!
Картините му са странни! Само в черно. Бог да го прости.
Абе, аз некадърник не бих го нарекъл, все някаква техника има човекът, обаче намирам всичките му картини, които съм виждал, за потресаващо грозни и не знам кой с акъла си би ги окачил където и да е в дома си - извън тоалетната, накъсани на четири за по-удобна употреба. Още повече, че мнението на jens xp, всъщност, не е лишено от основание. Потърсете думите на Иван Яхнаджиев за Светлин Русев.
Има го и това: http://burgas-podlupa.com/%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8
А, радвам се за теб. Сега, ако имаше и някаква корелация между продажбите и качеството... И не че нещо, обаче ако беше станал светило, без да прекара и аз не знам колко време в ЦК на БКП и квототам и без да спира творческия път на други художници - за което свидетелствата хич не са малко, бтв - щях да го уважавам повече, макар и да не харесвам творенията му. Понеже да ми се обяснява колко се продавал, при положение, че е използвал властта си, за да прегази достатъчно хора... Ами, не.
Може да ти се струва невероятно, но има известна корелация между цена и качество. --- Като опрем до изкуствата, далеч не е така. Най-скъпата картина на света, мисля, все още е една мацня на Джаксън Полък, в която няма нищо, ама буквално нищо стойностно - освен ако човек не си мисли, че като натопи четката в кофа с боя и почне да я размахва по посока на платното, прави изкуство, нали... Пък и едно е да се наложиш, като имаш властта да прегазиш другите, за да издигнеш себе си, и друго - да се наложиш, като тая власт я нямаш. Що се отнася до другото - не споменах само Яхнаджиев, пък и за него освен че прави бодиартове, друго не знам почти нищо. Хич не ми и дреме колко е кадърен или некадърен, нито колко е откачен или не е откачен, предвид факта, че го споменавам в друг контекст. Ако твърдиш, че лъже, кажи го директно. А и не споменах само него.
Кого е "прегазил" Светлин Русев /Бог да го прости!/? Може ли списък? И...., ако е възможно, - снимки от местопроизшествието. Ванга го харесваше. Много. Имаше му доверие за всичко. Това е предостатъчно. Нека почива в мир! Заслужава го!
Снимка от произшествието дадох една. А точно Ванга да ми я споменаваш като авторитет...
@Dox" Ванга го харесваше. Много. Имаше му доверие за всичко. Това е предостатъчно." Муахаахааахааахаааааа. Даже не, чакай малко, МУАХХАААААХАААААХАААААА. Някакъв бездарен, комунистически цензор най-накрая издъхнал, ама ванга го била харесвала. Честно изобщо не зная за какво си използваш главата, човече.
Смятам че Русев и там където е и Ванга - в ада!
Питекантрпус, Гледам, че стадият ти на развитие е още извън картинката. От кога чакам да се появиш отляво поне като питекантропус-еректус. Да не говорим за по-надясно - неандерталец или пък, не дай си Боже - кроманьонец... . Както и да е, не си задавай въпроси от рода на този, за какво използвам главата си. Отговорът все още не е по силите ти.
ДрагКон, Имаш сериозен проблем в разбирането за понятието "авторитет".
Мако, може ли като ми отговаряш, поне отговорът ти да е свързан с писанията ми. Примерно, като съм написал, че не ми дреме за характера и кадърността на някой художник, защото те нямат нищо общо с контекста, в който го споменавам, може и да не ми изсипваш два абзаца критика на характера и кадърността на въпросния. Същото и с Минеков - изобщо не ми дреме за него. Ако твърдиш, че снимката над коментара му е фалшива, кажи си го. Докс, ако Ванга я нямаш за авторитет, защо изобщо ми споменаваш, че била харесвала някого?
"Гледам, че стадият ти на развитие е още извън картинката." Думи на човек, който допуска врачки, гадателки, баятелки, контакьорки и прочие свръхестествена сбирщина да формират личното му мнение. Иронията...
Теодор Ушев: Светлин Русев беше Франкенщайн Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други – не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник – единствените критерии са ”харесва ми-не ми харесва” и колко струва на пазара. Дотук за художника Св. Русев. Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава богу не ми се е налагало да завися от системата. Искам само да кажа, че не – той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България. Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш в "големия човек", да бъдеш „най-добрия“ му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос. Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си. Да, той контролираше всичко – от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдоколекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки „велики“ художници за петцифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта saatchiart.com. Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки – само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето – кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството и организацията "Хемус". Системата беше заключена! Но в момента, когато загуби мощта си – през 1987-89-а, когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Св. Русев е бил виновен, ами че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер. Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу и след него не остана нито "лайпцигската школа", нито "школата от Клуж-Напока". Останаха десетки представители на "сръчната пластична депресия" - стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, че няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им. Въпросът "Имате ли бяла боя?" в магазина на СБХ на "Оборище" беше като "Пуснаха ли банани?" в показния магазин на "Раковска". Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните и да ти я даде под тезгяха, но само ако Св. Русев е в червения си период… Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им… и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си – кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Фейсбук да изокаш на воля!). Но в изкуството е така – или си художник, или се продаваш… Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години. Аз искам само да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато кандидатствах в Академията (специалност „плакат“), той бил начело на комисията (той беше начело на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа и я сложил първа. Така влязох в Академията и загубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено учебно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам. Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов – то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не – има една негова картина във въпросния "музей", в един тъмен ъгъл, новото крило. Идете я вижте! Текстът е от профила на Теодор Ушев във Фейсбук. https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/teodor-ushev-beshe-frankenshtain.html