Изненадващо за мнозина, класиката на Limp Bizkit - Break Stuff, се озова на първото място в американските хард рок класации цели 25 години след излизането си.
Култовият химн на раздразнението за първи път се появява в албума Significant Other от 1999-а, а през следващата година е издаден като сингъл и се превръща в най-популярната и знакова песен на американската група.
А пълното със звездни гостуващи изпълнители видео печели наградата на MTV за най-добър рок видеоклип през 2000 г.
В клипа се появяват личности като фронтменът на Korn Джонатан Дейвис, басистът на Red Hot Chili Peppers Флий, рапърите Еминем, Доктор Дре и Снууг Дог, както и актьорът Алек Болдуин.
Break Stuff изиграва голяма роля за утвърждаването на Limp Bizkit като емблеми на популярната култура в онзи период, но какво е обяснението за възраждането на песента в момента?
От една страна, основен повод е смъртта на басиста на групата Сам Ривърс, който почина през октомври едва на 48 години.
Точно когато Limp Bizkit се готвеха да се отправят на турне в Южна Америка, тъжната вест за Ривърс ги разтърси, а най-обичаните песни на състава започнаха масово да се споделят и да набират нови слушатели.
Още през лятото пък Break Stuff доби нова актуалност и покрай един от трейлърите на Battlefield 6 - актуален блокбъстър в света на видеоигрите, който напомни на феновете за хитовата песен.
Нестихващата популярност през годините и настоящото възраждане на Break Stuff ѝ позволиха да влезе в елитния клуб на песните с над 1 милиард стрийма в Spotify.
А на хит като този му трябва малко, за да влезе отново в главите на милиони хора.
Break Stuff притежава непреходен заряд и започва с един от най-разпознаваемите китарни рифове, дело на шеметния Уес Борланд.
"Това е един от онези дни, в които не искаш да се събуждаш. Всичко е прецакано и всички са скапани", са първите думи от текста, в който фронтменът Фред Дърст излива насъбралата се негативна енергия.
Дърст рапира от името на всички, преживяващи един от "онези дни", когато нищо не върви, нервите са опънати до краен предел и вместо наистина човек да започне да троши, най-добрият вариант е да надуе в ушите си музика като тази на Limp Bizkit.
Поощряването на хаос обаче носи своите рискове и Break Stuff ще остане завинаги свързана с историята на един злополучен фестивал на прага на новото хилядолетие - когато опитът да се възроди легендата за "Уудсток" завършва катастрофално.
"Уудсток 1999" е организиран по повод 30-годишнината от легендарното дебютно издание на фестивала, проведен за пръв път през август 1969 г. под слогана "Три дни на мир и музика".
В края на 90-те обаче при такова събитие настроението на тълпата не е миролюбиво.
Част от посетителите се разхождат голи до кръста не само заради жегата, но и за да пресъздадат ексхибиционизма от времената на хипи културата. Това обаче води до грозни прояви на цели групи мъже, които обграждат момичета и скандират "Покажи си гърдите".
Извършени са редица сексуални нападения и са докладвани цели осем изнасилвания по време на фестивала, като най-ужасното от тях е дело на цяла банда мъже и се случва някъде из тълпата, която прави пого тъкмо по време на сета на Limp Bizkit.
Изпълнението на Break Stuff се оказва моментът, в който насилието става напълно неконтролируемо. Песента е приета твърде буквално и част от посетителите започват да чупят каквото намерят наоколо, като даже се забелязват фенове, сърфиращи из публиката върху отчупени парчета шперплат.
Фред Дърст не полага особено старание да овладее размириците и макар че призовава да не бъдат наранявани хора, казва и че не е нужно тълпата да се успокоява.
След отвратителните погроми, това си остава последното издание на "Уудсток", а концертът на Limp Bizkit на фестивала става печално известен.
Любопитно е, че по време на "Уудсток 1999", Break Stuff даже все още не е издадена като сингъл и това се случва няколко месеца по-късно. Тогава бандата вече се наслаждава на своя златен период, дошъл след избухването на втория албум Significant Other.
Преди цялата история с Break Stuff, Фред Дърст и компания успяват да натрупат начална популярност с кавър версията на Faith на Джордж Майкъл.
Тази песен от дебютния им албум Three Dollar Bill, Y'all става неочакван MTV хит и запознава публиката със специфичното звучене на Bizkit, смесващо тенденциите в ню метъла и хип-хопа.
Когато идва времето за албум №2, бандата влиза в студиото с намерението да докаже, че е нещо повече от последовател на Korn.
"Твърде много хора взеха да ни наричат "Бейби Korn". Време е да напуснем майчиното гнездо", отсича тогава китаристът Борланд.
Той обаче няма как да отрече влиянията си от бащите на ню метъла, тъй като по техния пример усвоява 7-струнната китара, за да направи рифовете си по-масивни и дълбоки.
Break Stuff нямаше да звучи по същия начин, ако Борланд не използваше по-нисък строй на китарата си. Цялостно Significant Other е по-шлифован и полиран албум от предишния, с повече хитов потенциал и по-избистрен стил на групата.
Той носи мечтания успех, влиза под №1 в американските класации и продава над 16 милиона копия в световен мащаб.
Първите сингли от него са Nookie, Re-Arranged и N 2 Gether Now, но когато е необходим по-агресивен финален сингъл, идва редът и на Break Stuff - точно в пиковия период от нахлуването на ню метъла в музикалния мейнстрийм.
Четвърт век по-късно, това си остава песен, с която можеш мигом да се асоциираш и която много фенове възприемат като връхна точка в цялото ню метъл течение.
Все още е донякъде странно да виждаме стари песни на върха на актуални класации.
Но дори в толкова различна музикална епоха като днешната, Break Stuff звучи все толкова стимулиращо, хитово и освобождаващо за нервите.
