Съдът публикува мотивите за присъдата на Десислава Иванчева

Специализираният съд е приел, че данните за извършените престъпления по делото "Младост" са такива, че предполагат налагането на максималното или близко до него наказание, предвидено в НК - т.е. 30 години лишаване от свобода за подкуп в особено големи размери.

Мотивите бяха разпространени от правния сайт "Де Факто", а по-късно и от съда. Иванчева беше призната за виновна в края на април, като съдът постанови наказание от 20 години затвор и парична глоба (присъдата подлежи на обжалване).

"Подс. Иванчева и подс. Петрова заедно решили, че ще поискат от св. Ваклин определена имуществена престация, за да извършат действията по администриране на преписката и надлежно уведомяване на заинтересованите страни за Заповедта. Тези искания се отнасяли до предоставяне от дружеството на св. Вакин лично на тях части от сградата - а именно между 3 и 5 % от РЗП (12 500 кв м). Подс. Дюлгеров им възразил, като посочил, че исканото от тях е равно на площта на цяла малка сграда, поради което е прекомерно. Подсъдимите като алтернатива поискали парична сума - а именно по 20 евро на кв.м. РЗП, колкото бил максималният размер на установената от подс. Иванчева практика да се изисква от предприемачите като имуществена стойност на дарения (под формата на труд и материали, за благоустроство на общински обекти)", се казва в моитивите на съда.

Строителният предприемач Александър Ваклин е поискал "повече разумност" от посредника по случая, което е довело до решението на Иванчева да намали претенцията на 15 евро на кв.м., след което е записала в бележника си следното: "В - 12,500х15".

„Този запис означавал, че от св. Ваклин иска да вземе подкуп в размер на паричната сума, която се получава от умножаването на РЗП на строежа – а именно 12 500 кв.м. по сумата от 15 евро“, се казва още в решението.

Съдия Хинов подчертава, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства при Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров.

"Нито един от подсъдимите не би могъл да твърди недостатъчна житейска зрялост, свързана с млада възраст, респективно нарушени интелектуални и социални способности, свързани с напреднала възраст. Несъмнено и тримата имат чисто съдебно минало, което обаче се явява задължителна предпоставка за длъжностното качество на двете подсъдими. И двете са трудово ангажирани, но именно в рамките на тази трудова ангажираност, и то злоупотребявайки с предоставените им властнически правомощия, те са извършили инкриминираното деяние", се казва в мотивите.

"Тези общи положения, отнесени към подсъдимата Иванчева, водят до еднозначния извод, че нейните действия са в несъмнено противоречие с правовия ред в страната; те създават прецедент, при който един кмет на районможе да управлява своя район в противоречие с общата нормативна рамка - като сам еднолично определя допълнителни фискални вземания под формата на принудителни финансови претенции (наименовани "дарения"), които изисква от определена категория лица... заплащането им е превърнато в условие за изпълнението на съответните задължения по административното обслужване на районната администрация", се казва в решението на съда.

Съдията описва като "безпардонност, дребнавост и едностранно изискване" демонстративното отношение на Десислава Иванчева спрямо строителния предприемач Александър Ваклин.

"Придобивките за жителите на район "Младост", макар и ценни сами по себе си, все пак са придобити чрез еднозначно противоправни методи; не би следвало тези методи да получат официално одобрение чрез деклариранетона резултата им като смекчаващо отговорността обстоятелство", посочва още той.

В същото време съдебният състав приема, че предвидените 30 години лишаване от свобода са изключително тежко наказание, доближаващо до доживотния затвор.

"Личните качества на подсъдимата Иванчева... са се проявили в едно корупционно деяние, което не е свързано с физическа агресия към друго човешко същество", се казва в мотивите. В крайна сметка съдът е постановил наказанието от 20 години лишаване от свобнода заради относително ниското място на Иванчева като районен кмет в йерархията на публичните длъжности.

Признати са нарушени права при ареста на Десислава Иванчева

Презумпцията за невинност на Десислава Иванчева е била нарушена по време на показния й арест на 17 април 2018 г. и заради нарушаването на това право тя може да получи обезщетение през Съда в Страсбург.

Съдия Иво Хинов посочва, че нарушенията от страна на служителите на полицията се изразяват в това, че Иванчева е държана с белезници на ръцете в продължение на 4 часа и 20 минути, докато се извършва огледа и претърсването на служебния й автомобил.

"Най-яркият и недвусмислен начин едно лице да се представи като виновно е фактически да се третира като вече осъдено лице. Един от белезите на представяне на лицето като виновно е поставянето на белезници. По този начин по време на следствените действия тя по недвусмислен начин е била третирана като виновна", се казва в мотивите на съда, цитирани от правния сайт "Де Факто".

Вторият пример за нарушение е публичността и продължителността на операцията по ареста.

"Тази публичност е придобила максималния възможен размер за нашата страна и нашето общество. Не само тя се е намирала с такива белезници повече от 4 часа в центъра на столицата на страната, на оживено кръстовище, изложена на погледа на минувачите, но също така е била заснета от журналисти от различни медии, кадрите са били разпространени в цялата страна и са предизвикали масов интерес. Това е драстично нарушение на презумпцията за невинност... Допускането това да стане известно на огромен кръг от хора е засегнало нейната лична сфера. То е довело до чувство на унижение и срам, причинило й е физически болки", се казва в мотивите, които посочват нарушениена два члена от Европейската конвенция за човешките права.

Съдът уточнява, че българското законодателство не предвижда задължение на държавата да обезщети гражданин, чиято презумпция за невинност е нарушена - затова приема, че паричната й глоба по осъдителната присъда вероятно ще бъде намалена с евентуално присъдено обезщетение при дело срещу България в Страсбург. Такива жалби вече бяха заведени от страна на защитата на Иванчева и заместничката й.

Не е прието като нарушение поведението на една от маскираните служителки на реда, която беше заснета да поставя длан пред устата на Иванчева. Записите и показанията пред съда са доказали, че жената не е докосвала подсъдимата, докато се е опитвала да  спре виковете й към репортерите. Действието й обаче не може да се възприме като опит за запушване на устата.

Новините

Най-четените