Почина Желю Желев, първият демократично избран президент на България, и още - учен, дисидент и основател на Съюза за гласност и преустройство и на СДС. Желев е начело на държавата между 1990 и 1997 - в смутните начални години на прехода.
След това той се отдаде на обществена дейност. Само преди три дни Желю Желев участва в Съвета на президентите заедно с Росен Плевнелиев, Петър Стоянов и Георги Първанов.
Кончината му бе почетена от депутатите с едноминутно мълчание.
Прессекретариатът на държавния глава разпространи съболезнователно съобщение за внезапната смърт на 79-годишния първи демократичен президент.
Паметта на д-р Желев ще бъде почетена с ден на траур - 1 февруари.
Министерският съвет създаде правителствена комисия, която да организира погребението на д-р Желев. Ръководител на комисията е вицепремиерът по коалиционната политика и държавната администрация Румяна Бъчварова. Членове са президентите Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Георги Първанов (2002-2012 г.), както и Екатерина Захариева - началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.
Поклонението ще започне от 12.00 часа в патриаршеския храм "Св. Александър Невски".
Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.
След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. През декември влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател - президент на Република България.
През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори, вицепрезидент е Блага Димитрова. Заема този пост до 1997 г.
През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент. На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.
След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация "Д-р Желю Желев". Носител е на най-високото държавно отличие орден „Стара планина" I степен, както и на множество академични и държавни награди.
Идеалист ? Преди 89 беше най-яростен комунист,а след това стана голям демократ. Да почива в мир.
Преди 89 беше най-яростен комунист,.......” Не е бил „яростен” комунист, дори е бил съмнителен комунист, щом е бил изключен от партията, изгонен от работа, негова книга е иззета от книжарниците и претопена. Друг е въпросът, че един почтен човек, един учен-историк и критик на комунистическата система, (защото анализирайки националсоциализма и фашизма, той с факти доказа, че има родство между тези три форми на тоталитарно управление) не е задължително да има качества на държавник, особено в такъв сложен момент, когато се сменя системата. Но никой не е съвършен и никой не може да твърди със сигурност, че Желю Желев няма да остане в историята на България като един от малкото почтени политици на прехода. Мир на праха му.
„Учен-философ”, искам да кажа.
За да си добър човек, трябва да си чист и принципен хуманист. За да си добър държавник, към тези трите, трябва и щипка решителност. За да водиш дипломация в политическата джунгла трябват и зъби. Бат Желю беше добър човек и като такъв заслужава уважение.
Мир на душата му, както се казва.