Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

България е на дъното в Европа по медийна грамотност

Страната ни заема 30-о място от общо 35 държави в тазгодишния Индекс на медийна грамотност Снимка: iStock
Страната ни заема 30-о място от общо 35 държави в тазгодишния Индекс на медийна грамотност

България заема едно от последните места в Европа в тазгодишната класация на Индекса на медийна грамотност. Индексът, който се изготвя от 2017 г. насам, оценява потенциалната устойчивост на обществата в 35 държави на разпространение на фалшиви новини и дезинформация.

От тези 35 държави България се класира на 30-о място, като след нас са единствено Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония, която е последна.

Оценката на доклада към индекса показва, че държави притежават нисък потенциал за справяне с ефектите на фалшивите новини и разпространяването на дезинформации, като причини за това са откровени слабости в медийната среда като липса на свобода на медиите, а също така и недостатъци в образованието.

Страната ни попада в горната група заедно с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора.

Според оценката от доклада България има проблеми с ниските резултати по четивна грамотност от изследванията на PISA, свободата на медиите остава ниска, а изследвания показват и ниско доверие между хората. Въпреки това страната ни постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и достъп на гражданите до електронно управление. Тези фактори обаче са със сравнително по-ниска тежест от останалите във формирането на общата оценка.

За 2020 г. България пада с една позиция спрямо класирането си от 2019 г., като по този начин се връща на мястото си от 2018 и 2017 г.

Авторите на доклада отбелязват, че тазгодишното издание на индекса идва на фона на двойна криза - от една страна пандемията от коронавирус, а от друга - огромният поток от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация.

Марин Лесенски, автор на доклада, обяснява, че "инфодемията създава криза на доверието като подкопава вярата в медицинските и научни знания и институции, които са на първaта линия на защита в здравната криза, както и криза на доверие в управлението, което е необходимо да управлява отговорът на нарастващата всеобхватна криза - здравна, социална и икономическа".

Авторите на доклада препоръчват още да се наблегне на образованието като най-оптимален подход за борба с фалшивите новини. Ако това се постигне, то може да намали степента на конфронтации в политически и обществен план, би повишило общото доверие в обществата и би допринесло за по-здравословна среда (преносно и буквално) по време на пандемията от COVID-19.

Начело на класацията за 2020 г. са Финландия, Дания, Естония, Швеция и Ирландия, като тези пет държави имат потенциала да устояват на кампаниите за фалшиви новини и разпространение на дезинформация.

Естония, Швеция и Ирландия отбелязват цялостно подобрение по точки и в класациите през годините, като сега заемат трето, четвърто и пето място в класацията на индекса.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените