Макар масово хората да възприемат, че свободните и честни избори и управлението според волята на народа са предпоставки за силна демокрация, едва 37% от гражданите на страни, припознати за демократични, смятат, че в собствената им държава тези две условия са изпълнени.
Междувременно трети анкетиран заявява, че нито едно от двете условия не е валидно за държавата, в която живее, докато 23% смятат, че в страната им е изпълнено само едно от условията.
Това показват данните от глобално проучване "Гласът на хората" (VOP), проведено от "Галъп интернешънъл" в края на 2020 г. То обхваща 44 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани.
Според изводите от проучването по-малко от половината от гражданите по света (46%) смятат, че страната им се управлява според волята на хората. Броят на несъгласните е идентичен.
България е сред държавите, чието население в най-малка степен усеща управлението да отговаря на волята на хората. Едва 19% от запитаните у нас твърдят това, докато 74% не са съгласни с подобно твърдение.
В това отношение "Галъп" не отчита съществена промяна в последните няколко години, тъй като българите традиционно са скептични за демократичната природа на управлението в страната.
Идентично е положението и що се отнася до свободата и честността на изборите - 22% от българите са на мнение, че у нас като цяло вотът е честен, докато 65% изразяват скептицизъм по въпроса.
България е сред най-критичните и по отношение на изборния процес. На фона на Европейския съюз и на света като цяло българското общество силно се отличава в критичността си към управлението и провеждането на изборите.
Резултатите от проучването отчитат и наличието на постоянни критика и недоверие към политическия елит у нас, както и към механизмите за вземане на политическата власт.
Индексът Гласът на хората, комбиниращ нагласите към двете твърдения "Моята страна се управлява според волята на хората" и "Като цяло изборите в страната ми са свободни и честни", отрежда на страната ни категорична позиция в "червената" част на скалата.
От "Галъп" поясняват, че целта на индекса не е да мери обективни показатели за демократичност, а да отразява до каква степен българите усещат, че властта е придобита по демократичен начин и се осъществява демократично. Оказва се, че сънародниците ни приемат своя демократичен глас като слаб.
