Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Горанов: Мерките за бюджета се вземат, за да се подготвим за най-лошия сценарий

Финансовият министър обеща да не се вдигат данъците Снимка: БГНЕС
Финансовият министър обеща да не се вдигат данъците

Всички мерки, които предприемаме имат да за цел да гарантират, че държавата разполага с достатъчна ликвидност и буфери, които да й позволят да поддържа всички нейни функции. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов във връзка с приетата в понеделник вечерта актуализация на държавния бюджет.

По думите му финансовото министерство е изготвило три възможни сценария за развитие в икономиката на страната, като настоящите действия са взети спрямо най-негативния "с оглед на това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината", заяви още Горанов.

При него се предвижда спад в икономиката за 2020 г. от 3%. Ако този най-негативен сценарий се изпълни, възстановяваното на икономиката може да се очаква към края на настоящата и да продължи през следващата година.

"Има, разбира се, и по-положителни сценарии. Единият говори за малък растеж (0,7% - бел.р.), а другият за нулев. Искам обаче да сме максимално подготвени", коментира Горанов.

"Общият размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020 г. се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или около 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния закон за бюджета. За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. - т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг.", поясни финансовият министър.

По думите му правителството все още не може да отчете рецесия, но има такива очаквания, особено ако пандемията продължи повече от 3 месеца. Тогава се очаква възстановяването на икономиката да дойде чак в края на 2021 г.

"Аз продължавам да смятам, че консервативното планиране и фискална политика дават възможност на страната, но съм длъжен да предложа сценарий, който е с негативна насока", допълва още той.

В изготвените от МФ разчети за икономиката в най-лошия сценарий се орчертава неизпълнение на годишните прогнози по приходите в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци - ДДС, акцизи, корпоративни данъци, ДДФЛ, социално-осигурителни вноски и др.

"Размерите на очакваното негативно отклонение на разчетите по приходите налагат актуализацията на годишната цел по отношение на бюджетното салдо за 2020 г., като се предлага то да бъде дефицит в размер на 3,5 млрд. лв. (2,9 % от прогнозния БВП)", пише в мотивите за актуализацията на бюджета на страната, публикувани от Министерския съвет.

"Част от мерките, които налагат изменението, са свързани с вече одобрените допълнителни разходи за изпълнение на програмата за поддържане на заетост, по известна като "60/40". Глобалната несигурност, породена от ограничителните мерки, прави все по-трудно прогнозирането за развитието на глобалната, европейската и в частност българската икономика през следващите месеци до края на годината. Има различни сценарии, но достатъчно основание е да смятаме, че предварително предвидените ръстове в годишния Закон за бюджета няма да се реализират", обясни по време на брифинга финансовият министър.

По думите на Горанов към момента вдигането на данъците като начин за справяне със свиването на бюджета е изключено, тъй като това само ще натовари допълнително бизнеса.

Той изрази надежда, че в парламента идеята за актуализация на бюджета ще срещне широка подкрепа и до края на седмицата ще има официална актуализация на бюджета.

Най-четените