Българското общество е сред умерено религиозните по света, като хората у нас са по-скоро скептично настроени по духовните въпроси. Въпреки това в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика.
Това е един от изводите от изследване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", част от специалната изследователска програма за 75-ата годишнина на организацията, занимаващо се с религиозна принадлежност на хората по света.
Проучването е проведено в 61 държави, като покрива общо две трети от глобалното население и над 90% от населението на държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение.
Общо 57 768 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.
Докато по света около 62% от респондентите заявяват, че са религиозни, у нас делът на твърдо вярващите хора е 53%. Относителен паритет между данните за целия свят и за България има по отношение на онези, които не се възприемат като религиозни - 25% по света срещу 29% у нас.
Атеистите в България са 9%, докато в глобален мащаб по този начин 10% от респондентите определят отношението си към вяра и религия.
Общо около 3% от респондентите по света не могат да дадат отговор на този въпрос, у нас близо 10% не са сигурни.
Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на "класацията" по декларирана религиозност - под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в сравнение със западноевропейските държави.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години - делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът отбелязва известен ръст.
Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи.
През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите - 51% се определят като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
Текущата вълна на проучването допълнително потвърждава, че възрастта, доходите и образованието са сред най-важните демографски показатели, свързани с нивото на религиозност. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-малка е вероятността човек да се самоопредели като религиозен.
Африка и Близкият изток се открояват като най-религиозни региони, според декларираните от респондентите отговори.
Западна Европа, Азия, Океания пък са сред регионите, където хората се определят много по-рядко като религиозни. Азия отново е регионът с най-голям брой определили се като атеисти.
У нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо.
Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Около 4% не знаят как да отговорят.
Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за Европейския съюз - по-близко до тези на респондентите от източните държави членки. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.
Общо в световен план 62% се самоопределят като религиозни, 72% са тези, които казват, че има Бог, 16% не вярват, че Бог съществува, а 10% не са сигурни.
Тези нагласи изглеждат до голяма степен стабилни през последните години, а има индикации, че вярата в Бог може би дори леко се е повишила от 71% през 2016 г.
Повечето респонденти по света (57%) смятат, че има живот след смъртта. Почти всеки четвърти (23%) обаче не вярва, че нещо се случва след като животът ни приключи. 15% не могат да кажат.
В световен мащаб 59% вярват, че има рай, а всеки четвърти отрича съществуването му. По-малко хора (но все пак мнозинство - 53%) вярват, че съществува и ад.
За сметка на това българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят.
У нас 32% вярват, че има Рай, а 29% - че има Ад. И по двата въпроса хората, които декларират скептицизъм са около 42-43%, а малко над 20 на сто не знаят какво да отговорят.
По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС - както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г - 29%.
