Днес отбелязваме 137 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е една от най-паметните дати в българската история. През есента на 1885 година България защитава правото си да си върне земята, която ѝ принадлежи.
То се извършва след бунтове в различни градове в останалата автономна област към Османската империя Източна Румелия, последвани от военен преврат на, подкрепен от българския княз Александър Първи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Чествания ще има в цялата страна, а кулминацията се очаква на площад "Централен" в Пловдив, където ще се проведе възстановка на събитията от 6-и септември 1885-та година.
Комитет "Родолюбие" ще пресъздаде момента, в който Съединението става факт, след серия от бунтове, а именно - срещата на голямоконарската чета на Чардафон с хората на генерал- губернатора Гаврил Кръстевич.
Във Варна с военни ритуали Военноморските сили се включват в общоградското шествие до паметната плоча на княз Александър Батенберг.
Венци и цветя ще бъдат поднесени пред паметника на Приморци, загинали през Сръбско-българската война в защита на Съединението.
Военнослужещи се включват и в проявите в Бургас.
В Горна Оряховица в 10 часа пред Паметния знак на загиналите във войните на алея "Български воин" започват честванията на 137-мата годишнина от Съединението.
Военнослужещи ще се включат и в ритуала в Стара Загора пред Паметника на "Защитниците на Стара Загора", който започава от 10:30 часа.
Военен ритуал ще има и в Плевен - от 11 часа пред паметника на загиналите от 4-и пехотен Плевенски полк в Сръбско-българската война.
Кулминацията на честванията и тази година ще е тържествена-заря проверка по повод годишнината от Съединението на България и празника на град Пловдив.
