Българската православна църква почита паметта на двама от учениците на Христос - Светите апостоли Петър и Павел.
В традиционния български бит Петровден е един от най-почитаните празници през летния период. Имен ден имат хората, които носят имената Петър, Павел, Павла, Петрана, Полина, Павлина, Петя и Камен и техните производни.
В някои райони се правят сборове, месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки - петровки. На някои места се раздават като помен за починали деца.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня.
Според поверието празненствата са за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки.
Иначе според Новия завет Петър се казвал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Когато бил заведен при Спасителят, Той го нарекъл Петър ("камък") и станал един от любимите Му ученици. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. Но както предсказал Спасителят, "не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш", в двора на първосвещеника той три пъти се отрекъл от Христа. Разкаял се за това, а след Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.
А Павел първоначално изповядвал юдейската религия и бил сред гонителите на християните. На път за Дамаск бил ослепен от видение на Господа. Заведен обратно в града, след три дни бил изцерен по чудо и от яростен противник станал ревностен разпространител на Христовото учение.
Когато около 67 г. в Рим пристигнал император Нерон и предприел гонения срещу християните, Петър бил затворен в тъмница и осъден на кръстна смърт. Той помолил обаче да го разпънат с главата надолу, не считйки себе си за достоен за еднаква смърт със Спасителя. Същата година е разпнат и сподвижникът му Павел.
