"Смъртта дойде три пъти за мен. Засега ѝ се изплъзвам, но ще ме намери, както намира всички ни".
Старши треньорът на Леванте Хулиан Калеро е във философско настроение и това е обяснимо - той определено има минало, с каквото не може да се похвали никой от колегите му.
През март 2004 г. Калеро е сред първите полицейски служители, отзовали се при терористичните атаки в Мадрид, когато умират 193-ма души.
През миналата година пък е във Валенсия, когато настъпва най-страшното природно бедствие за Испания и наводнения отнемат 232 човешки живота.
Калеро вижда отблизо разрушенията, чиито последици в региона все още се усещат.
Трагедиите го преследват десетилетия след детството му в Парла, град южно от Мадрид, където наркотиците са на всяка крачка и двама от приятелите му умират от свръхдоза.
Историята на живота му е шеметна и след като минава през футбол на аматьорско ниво и работа на полицай, Хулиан пробива в треньорството, за да стигне до световно първенство и до Ла Лига.
В младостта си полузащитникът развива скромна кариера в трета дивизия и паралелно учи право, а по-късно се захваща активно с полицейската професия.
Едва на 29 години окачва обувките и изглежда футболът остава в миналото му - но когато неговият клуб АД Парла (тогава в четвърта дивизия) го моли да тренира юношеските отбори, Калеро е ентусиазиран от възможността.
На 33 наставникът все още е в Парла и вече е полицейски служител. Тогава в една пролетна сутрин настъпва невъобразимият кошмар.
Испания се събужда с новината за терористична атака с 10 детонирани експлозива на 4 различни локации из Мадрид.
Епицентърът е най-важната гара в града Аточа - емблематичен за столицата транспортен възел.
Хулиан Калеро се е запътил към Аточа около 6 сутринта, както прави всеки ден по пътя за работа.
"Взимах си кафе с един колега, когато чух алармата. Казаха, че има взрив в Аточа и всички патрули тръгват натам. С колегата ми бяхме на 800 метра и пристигнахме първи. Нямаше друга полиция, нито пожарна, никой друг", спомня си Калеро.
"Като стигнахме, видяхме как хората излизат, те бях живите мъртви. Бяха шокирани, травмирани, с разпокъсани дънки. Не чуваха, не можеха да мислят, бяха като зомбита".
"Слязохме надолу с малък ескалатор, който още работеше. Попитахме част от хората какво се е случило, но не можеха да ни отговорят. Видяхме дупка във влака, вече забелязвахме и множество умрели".
Хулиан Калеро си спомня твърде ясно ужаса - как вижда най-покъртителните гледки с разкъсаните тела, как обикаля вагоните и опитва да спаси оцелелите, а някои умират в ръцете му.
"Изкарахме там пет часа, опитвайки се да помогнем на възможно най-много хора. Спасихме мнозина, но много, много други умряха за кратко време. Беше ужасен шок, който променя живота ти и перспективата ти към него".
Още същия уикенд Калеро извежда един от своите младежки тимове в мач срещу Хетафе.
Когато възпитаниците му отбелязват първия си гол в мача, те дружно отиват при него да го прегърнат. Той не им е споделил нищо за преживяването си няколко дни по-рано, но те са наясно.
"Тази група момчета ще остане винаги в паметта ми", уверява треньорът.
Първата му среща със смъртта е по-рано, още през 80-те години, когато употребата на наркотици, и особено на хероин, бележи рязък скок в Мадрид.
"Доста приятели и познати умряха. Майка ми изигра невероятна роля, защото спаси живота ми без дори да го осъзнава. Тя ме накара да прекратя някои приятелства. Настояваше и ме заплаши, че ще ме накара да се откажа от футбола, затова аз склоних".
"Въпросните момчета умряха 4-5 години по-късно от свръхдози. Убеден съм, че и с мен щеше да стане така, ако не беше майка ми", смята Калеро.
При третата среща със смъртта, Хулиан вече е начело на Леванте.
Назначен е през лятото на 2024 г. и това е върхът в досегашната му кариера.
Но когато настъпва есента, наводненията причиняват жестоката трагедия във Валенсия, цели къщи са отнесени, разрушен е и мост, по който Калеро е преминал по-рано в същия ден.
"Бях минал оттам час и половина по-рано, точно през мястото, където много хора намериха смъртта си. Реката помете поста, но аз си бях тръгнал по-рано и това беше съдба. Не знам дали смъртта отново ме търсеше, но успях да я избегна".
Опитът на треньора в полицията се оказва много полезен, когато той се впуска да помага за възстановяването на района и разнася храна и лекарства из околните села.
Следващият домакински мач на Леванте е емоционално преживяване, а отборът пропада в таблицата.
По това време тимът на Калеро е във втора дивизия и се срива от второ до седмо място, а шансовете за мечтаната промоция започват да се изпаряват.
Но наставникът вдига играчите и с мощна серия те се изкачват обратно до първата позиция, за да завършат като шампиони и да се завърнат в Ла Лига.
Постижението е знаково за тим, преминал през големи финансови затруднения след изпадането през 2022-ра.
Хулиан Калеро се оказва правилният човек за отбора с над двете си десетилетия треньорски опит.
През 2005-а той става помощник-треньор в Райо Валекано, а после отива в академията на Реал Мадрид, стига и до позицията асистент на треньора на втория отбор Джулен Лопетеги.
Тогава Лопетеги още не е известно име, но по-късно взима Калеро в екипа си в португалския гранд Порто.
Хулиан Калеро обикаля и клубове в Русия и ОАЕ, преди да се реши на следващата стъпка и отново да се пробва като старши треньор.
Половин година минава без полицаят да си намери отбор.
Но през времето си в Реал, той се е сближил с легендата на тима Фернандо Йеро, който го взима за асистент в Овиедо.
Калеро отново не се задоволява с това да бъде човекът в сянка и напуска, за да стане старши треньор в трета дивизия.
Междувременно Лопетеги поема испанския национален отбор, но е уволнен само три дни преди началото на Мондиал 2018 заради уговорката си да застане начело на Реал Мадрид след първенството.
От полицейското управление Калеро наблюдава пресконференцията, на която е обявено, че Испания остава без селекционер точно преди световните финали.
"Всички бяха шокирани и се чудеха какво ще направи Рубиалес (президентът на федерацията). Мислех си, че Фернандо Йеро би бил логичен избор за селекционер, защото тогава беше спортен директор на испанската федерация. Час и половина по-късно получих обаждане. Беше Фернандо".
Така се стига до влизането на Хулиан Калеро в щаба на Испания за Мондиала.
Той си взима отпуска от полицията и се впуска в приключението - макар то да не завършва добре за испанците, които отпадат от домакина Русия на осминафинал.
За треньора следват още няколко престоя в скромни отбори, преди да се намери точното му място в Леванте.
Сега Калеро е в испанския елит и се бори за оцеляването на своя тим при най-добрите.
Сезонът ще бъде труден, тъй като за момента Леванте е на предпоследно място и трябва да се труди неимоверно за всяка точка. Но Калеро има репутация на оптимист и е запазил положителната си настройка, въпреки травмиращите преживявания в миналото.
Треньорът категорично заявява, че Леванте ще се спаси, докато за собственото си бъдеще въобще не опитва да прави планове.
"Понякога си мисля къде ще съм по това време следващата година, но никога не се оказвам прав", завършва Хулиан с усмивка.
