Ако сте с автомобил в района на Триградското ждрело, можете да посетите Дяволското гърло и Ягодинската пещера една след друга и да ви остане време за дълъг обяд и малко СПА.
Нещо повече, сравнението между двете пещери е като между две отделни вселени, някак си възникнали почти една до друга.
Ягодинската пещера напомня на гмуркане в "Заешката дупка", след което попадаме в съвсем различен чуден свят.
Преди да влезете в пещерата, имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че вътре снимките са абсолютно забранени, за да се предотврати възникване на мъхове, които биха могли да увредят фината екосистема. По тази причина всички снимки, използвани и в тази статия, са стокови.
Добрата новина е, че в Ягодинската пещера се влиза с водач. Ние бяхме придружени от Стефан Кукунджиев - невероятно сладкодумен спелеолог със страхотно чувство за хумор. Достъпният за посетители етаж е облагороден и с осветление с фотоклетки.
Обиколката вътре е малко над километър и се минава за около 40 минути, само че през това време виждаме пред очите си неповторима игра на природата. С нея се сблъскваме челно още малко след входа, когато попадаме на нетипична за пещера сцена - герба на република България и под него плочник с масичка.
Около баналните предмети няма никаква мистерия - в Ягодинската пещера се сключват граждански бракове. Ако питате къде се случват разводите, ще ви се отговори - в Дяволското гърло.
Варовиковите отлагания са формирали реалистично изглеждащи бутилка шампанско и булка в дълго було и рокля.
В същата зала има и коледна елха, около която спелеолозите посрещат Нова година.
Сред останалите образувания, които ще видите по-вътре в пещерата, са Пижо и Пенда, Богородица с Исус, риби и други животни. Спокойно, няма да пропуснете нито едно от тях, защото водачът ще ви ги покаже услужливо с лазерна показалка и дори ще си поиграе да види дали ще отгатнете кое какво е.
Макар че е крайно любопитно какви създания си е измислила природата (и варовикът), на мен далеч по-интересни ми бяха така наречените "драперии" и "леопардови кожи".
"Драпериите" в моите очи са нещо, което трудно мога да си представя, че е надиплено без човешка намеса. И въпреки това си е така - големите, висящи от тавана на Ягодинската пещера извивки са слоеве варовик, наредени като тънки завеси, застинали през вековете в елегантната си форма.
"Леопардовите кожи" от своя страна са слоеве варовик и мрамор, които заради различното изпаряване на вода са придобили чудати шарки.
Колкото по-навътре в пещерата отивате, толкова по-големи пространства са нашарени като леопард или като тигър.
Не на последно място, само в Ягодинската пещера в България могат да се видят пещерни перли. Те се формират, когато върху песъчинка започне да се стича варовита вода и постепенно от калция се оформя бисер. Варовиков и без материална стойност, но иначе истински впечатляващ като явление.
А и ако пещерната перла бъде извадена от водното си легенче, ще се разпадне.
Постоянната температура на Ягодинската пещера е 6 градуса и постоянният микроклимат облекчава астма и дихателни заболявания. Всъщност вътре при обиколка с нормално към бързо темпо е почти невъзможно човек да се задъха сериозно, а силата на лековития въздух е осезаема и не е въпрос на самовнушение.
Да се върна на температурата - темпото на ходене в Ягодинската пещера е равномерно и само по себе си няма да ви стопи, носете си яке или жилетка.
Туристическите обувки с грайфер също са силно препоръчителни, понеже подът е влажен и хлъзгав. Пътят до пещерата е сходен с този до Дяволското гърло, двулентов, тесен, но добре поддържан.
Входът за възрастни над 18 години е 8 евро, за деца от 6 до 18 години - 4 евро. Деца до 6 години влизат безплатно, студентите - срещу 5 евро. Работното време през зимния сезон (01.10 до 30.04.) е от 10:00 до 16:00 часа. В летния сезон е от 9:00 до 16:00 часа.
Пред входа дебнат шофьори на офроуд джипове, които ще искат да ви отведат до площадка Орлово око, и в топло време - стрелбище и куп сергии за продукти като билки, сладка, мед и подправки.
Ако трябва да бъда докрай честна, немалко от продукцията не ми изглеждаше домашна и се въздържах да рискувам.
Сладкото от диви ягоди например беше със съмнително едри и червени ягоди, докато медът не носеше онзи аромат на боров мед, какъвто се твърдеше, че е.
До пещерата има паркинг и ресторант, като последният, за часа ни на посещение - 1 на обяд - беше доста пълен с гладни и жадни туристи. Уютно изглеждащи заведения с родопска кухня има и по пътя.
Затова, ако сте около Триград, отделете един ден за пещерите в района. Едва тогава ще разберете колко различни лица може да има една и съща планина.
