Ако спорът къде да се почива през лятото се развиваше в Древна Елада, досега да е прераснал в кървава война. С прилежащите атрибути като гибелен гняв, гигантски дървен кон за капан и поет, който да опише всичко това за поколенията.
Основните оръжия в наши дни обаче са наснимани касови бележки и силно изкривени от личните преживявания впечатления. Последното се отнася особено много за впечатленията от обслужването.
Има нации, които отдавна развиват по-качествен туризъм от българския и това е логично в исторически план.
Вродената българска хитрост, издигнала в култ Хитър Петър, комбинирана с щипка алчност и 45 години комунизъм, няма как изведнъж да роди туристически гении в областта на сервиза. Чудото да вземем над 100 години за 30 не се случва, затова отношението зад граница да е осезаемо по-различно.
Но като казах зад граница... колко от нас се замислят дали ние самите не се променяме чувствително в момента, в който стъпим "на чужд терен"?
От пръв поглед виждаме, че колите с български номера в Гърция не се опитват да счупят свръхзвуковата бариера по гръцките магистрали. Поведението се променя като че ли за минути. Боклукът съвестно се хвърля в кошчето, а не ДО него, дъвките не се плюят по тротоарите...
И там, и в други чуждестранни курорти, любими на българите, далеч по-често се чува "Тенк ю, тенк ю", придружено минимум с усмивка или кимване с глава.
Обратно в България отзивчивостта ни като клиенти се изпарява и на нейно място се настаняват хвалбите за чужбина.
На собствена почва очакваме топ обслужване, без да сме топ клиенти.
Почти всеки път, в който посетя българско заведение, някой на съседна маса капризничи. Разкарва сервитьора излишно много пъти без едно "Извинете" - за сламки, бъркалки, салфетки, захар. Задава напълно излишни въпроси като това дали пилешкото с корнфлейкс е с корнфлейкс в панировката.
Нито веднъж не съм забелязала същото от сънародници на почивка в чужбина. Сигурно ги има, не отричам.
Вълшебните думички "Благодаря!" и "Моля!" в България по-рядко влизат в обращение, при някои сънародници съвсем изчезват. Намусените физиономии, с които се разминаваме по улиците, са си намусени физиономии и около масата в ресторанта.
Накрая каквито са клиентите, такова е и обслужването. Става безпощадно ясно, че едното е отражение на другото.
При усмихнат и възпитан клиент и сервитьорът ще е усмихнат и възпитан. Да, това важи и в България и, да, има и изключения. Все по-малко за щастие. Обратното обаче е също толкова валидно.
Може би именно тук е голямата разлика между нас и държавите, които толкова хвалим обслужването. Не в усмивките на сервитьорите, не в обучението на персонала и дори не в заплатите.
А в едно разбирането, че и отсреща стои човек, а не противник, който трябва да бъде надцакан.
