За последните 10 години България е изплатила над 14 млн. лв. по осъдителни присъди от Европейския съд за правата на човека, като само за миналата година сумата достига 900 000 лв. Това обяви зам.-министърът на правосъдието Мария Павлова в интервю пред БНР.
По думите ѝ през 2020 г. са били постановени 53 решения по дела срещу България, като 35 от тях са осъдителни. До средата на тази година пък вече са изплатени 170 000 лв. по изгубени от държавата дела в ЕСПЧ.
"Аз не смятам, че проблемът е в адвокатите на държавата. За съжаление в повечето от случаи тези присъди са напълно оправдани. Самите адвокати сигнализират, че има проблем и изначално се вижда какво ще е решението на ЕСПЧ", подчерта Павлова.
Според нея е наложително изготвянето на Пътна карта, която засяга осъдителни решения. Такава е залегнала в Плана за възстановяване и устойчивост, като в нея са разписани срокове и отговорни институции.
"Установени са нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в две направления - по засилена процедура по изпълнение на решения и нарушения на стандартната процедура. В първата група липсва публичност по дела за експулсиране, неефективно разглеждане на оплаквания срещу действията на полицията и други служби и пр. Във втората група са нарушения при прилагането на Закона за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни", обяснява зам.-министърът.
Тя самата заяви, че не е голям оптимист за одобряване на предложението обезщетенията да се поемат от бюджета на съответната институция, заради които страната ни е осъдена.
"То най-вероятно ще срещне съпротива и няма как да мине без законодателни промени. Проблемът е, че парите идват от държавния бюджет, а това са нашите пари. Но ще има дисциплиниращ ефект върху институциите", коментира Павлова.
По думите ѝ Европейската комисия е чувствителна по две мерки - върховенство на правото и въглищните централи. Във връзка с върховенството на правото трябва да се намери механизъм за по-голяма отчетност на главния прокурор и това също изисква законодателни промени, обясни тя.
"Тук отново сме свързани с волята на законодателя да придвижи изпълнението на мярката. Това беше едно от условията за отпускане на парите от ЕС", посочи Мария Павлова.
