Вицепрезидентът на Google Винт Сърф, познат повече като „бащата на интернет", предначерта дигитална „тъмна ера", тъй като бъдещите поколения ще имат прекалено малко информация за събитията в 21 век поради опасност от загуба на документи.
„Нашият живот, нашите спомени, нашите най-скъпоценни семейни снимки съществуват все повече и повече като байтове от информация - било на нашите твърди дискове в компютрите, било в облачните услуги. Но с напредването на технологиите, рискът да ги загубим нараства с ускоряване на дигиталната революция", коментира Сърф на конференция в Сан Хосе.
Той даде пример със старите файлове, които вече не са съвместими с последните поколения софтуер - както се случи и с някогашните дискети. Така, ако ние познаваме вековете след Римската епоха от оскъдните архиви и артефакти, така и нашите наследници може да срещнат огромни трудни, за да добият знание за нас.
„Ако се замислим за 1000 или 3000 години напред в бъдещето, трябва да се запитаме как бихме запазили цялата тази информация, която ни е потребна, за да може правилно да я четем и интерпретираме. Ние безгрижно хвърляме всичко, цялата информация на едно място, а това може да се окаже черна дупка, без да подозираме", допълни той.
Сърф коментира, че в момента дори не пазим имейлите си, а и дори да ги архивираме, след 100 години те ще бъдат тотално несъвместими с бъдещите технологиите - и следователно неизползваеми.
Според него решението на проблема е като цялата информация се дигитализира, като се използва X-Ray технология.
Престанете да пишете глупости! Наемете си автори, владеещи езика от който превеждат в достатъчна степен. "Според него решението на проблема е като цялата информация се дигитализира, като се използва X-Ray технология." Това е невероятна глупост. НЕВЕРОЯТНА! Какво общо има йонизиращото лъчение със съхранението на информация? Vinton Cerf използва сравнение. Тъй като цифровите формати вървят главоломно напред, той казва, че смята за редно да правим детайлно описание, "рентгенова снимка" на хардуера отварящ форматите от определен период, за да могат хората след 1 000 години да видят нещата, които са останали цифрово след нас. И че трябва да съхраняваме тези "рентгенови снимки" редом с информацията, с която те са свързани.
За мене големият проблем не е в съхранението на информацията по такъв начин, че за да стигне непокътната до поколенията след хиляда, а и много повече години. Погледнато критично, информацията върху хартиен носител също не е най-сигурният начин за предване на културното наследство и всякаква друга информация на далечните от нас прапрапра........внуци. Особено нискокачествената хартия, върху се печатат голяма част от книгите и която и 100 години няма да изтрае. Проблемът , според мене, е в натрупването на информацията като количество, включително и най-вече такава, която едва ли ще заинтересова някого в далечното бъдеще. Кой би се заинтересовал от годините на президентството на г-н Плевнелиев и каква реч е произнесъл на съвещанието на ЕС в Мюнхен след като от това „събитие” са минали 1000 години? А няма съмнение, че речта му е архивирана и се пази в някоя база данни на не един сървър.