Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Срив в преките чуждестранните инвестиции в България

БСК представи свой анализ за периода 2007-2017 г. Снимка: Getty
БСК представи свой анализ за периода 2007-2017 г.

Преките чуждестранни инвестиции в България са намалели 10 пъти за десет години. За сривът се посочва в експертен анализ на Българската стопанска камара (БСК).

Най-ниските си нива те достигат през миналата година - 1,8 млрд. лева или 2% от брутния вътрешен продукт, съобщи заместник-председателят на камарата Камен Колев. През 2007-а те са се равнявали на 17,7 млрд. лв.

По думите му оптималното ниво на преките чуждестранни инвестиции е около 10% от БВП, а у нас те не надхвърлят 2 процента.

По-висок процент не се смята за добър, тъй като се стига до подтискане на местното производство. При по-малко от 10 процента се губи приносът на преките чуждестранни инвестиции в растежа на икономиката, обяснява Колев.

Общият обем на инвестициите в страната от 2007-а до 2017 г. е сравнително непроменен - около 18 милиарда лева годишно. Това обаче е благодарение най-вече на местните инвестиции и инициативата на български предприемачи. Постепенно обаче нямаляват преките чуждестранни инвестиции. В това отношение ни изпреварват Сърбия и Хърватия, доближава ни Румъния, съобщава БНР.

Уникалните преимущества на България като инвестиционна дестинация отпадат едно след друго, коментира изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев. По думите му в момента е останал само плоският данък, а е изчезнал "митът за висококвалифицирана и многобройна работна ръка". Радев коментира, че го има и чувството на несигурност, че ако направиш "много хубав бизнес, може някой да те покани и да ти го вземе".

Според Колев най-важните фактори за инвеститорите са спокойствието и сигурността, т.е. стабилна и без чести промени нормативна уредба, гарантирана сигурност на собствеността и качествено правораздаване. Други изисквания са ниското ниво на регулиране и качествено административно обслужване, включително и електронизация на административните услуги, както и качествената инфраструктура.

Друга предпоставка е наличието на работна ръка, т.е. необходимо е да се осигурят достатъчно на брой квалифицирани кадри.

Данните от статистиката потвърждават, че българите, които работят в чужбина, са най-големият външен инвеститор в страната. През 2017 г. размерът на изпратените от тях средства надхвърля размера на преките чуждестранни инвестиции.

 

Най-четените