Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лидл: Ритейл секторът печели от оборот, не от завишени цени

Лидл: Ритейл секторът печели от оборот, не от завишени цени Снимка: Lidl

Ритейл секторът печели от оборот, а не от завишаването на цените - това заяви днес на пресконференция Милена Драгийска, изпълнителен директор на Лидл България.

Събитието беше посветено на казуса с високите цени на храните и обяснява гледната точка на веригата хипермаркети по въпроса на фона на обвиненията от държавата и регулаторите за изкуствено надуване на цените.

"При търговията с хранителни стоки, чиито срок на годност е изключително къс, ритейлът никога е нямал интерес от изкуствено завишаване на цените, защото функционира през оборота. За приключилата вече финансова 2021 г. е 2,73%. Това означава, че на всеки 100 лева за Лидл остават 4 лева и 73 стотинки", подчерта коментира Драгийска.

Тя посочи, че рентабилността на дружеството у нас е ниска - в порядъка на между 3 и 5%, като за 2020 г. е била 4,85%, а за 2021 г. - 4,73%. Според тези данни на всеки 100 лв. приход търговската верига реализира печалба от 4,85 лв.

В презентацията си Драгийска посочи, че при ценообразуването, след като стоката напусне производителя или вносителя, се натрупват редица разходи, като за сметка на търговеца остават всички разходи по транспорт до складовите бази, а след това до 116-те магазина от веригата в страната, за поддръжка на оборудване и хладилна техника, режийни, за заплати, маркетинг и други.

Тя даде пример, че по този начин при стока със средна цена на рафта от 20 лв. в компанията отива по 1 лев.

От компанията уточняват, че използват миксирано ценообразуване, при което от различни продукти се прави различна печалба - така от някои се взима 10%, от други - 4-5%, докато има и такива продукти, при които печалбата е 0%.

Такива например са агнешкото за Великден и шараните за Никулден, като Драгийска обясни, че това са продукти, които клиентите очакват от веригата за конкретните поводи, но оскъпяването им ще увеличи излишно цената и ще отблъсне купувачите.

Относно спекулациите, че цените на храните в страни като Германия са по-ниски от тези за България, от Лидл представиха свое изследване, в което сравняват 21 аналогични базисни продукта и цените им в магазините на компанията у нас и в Германия.

Изследването използва уеднаквени бази - продуктите са от идентични класове качество и грамажи, за да се види възможно най-обективната разлика, обясняват оттам.

Данните от него показват, че у нас по-скъпи се оказват четири продукта - две расфасовки яйца, кашкавал и мляко. При останалите изследвани продукти цената за германския пазар остава по-висока.

Снимка: LIDL

Като причини за по-високите цени от Лидл посочиха недостига на местни суровини, което води до нуждата от повече внос, което на свой ред вдига и разходите за транспорт.

Драгийска посочи нуждата от сериозни реформи в сектора на земеделието, тъй като в сегашното си положение българското производство не е достатъчно за да покрие търсенето на храни, което, на свой ред води до нуждата от по-големи количества внос.

По думите ѝ влияние оказва и небалансирането субсидиране в земеделието, тъй като в други европейски държави производителите получават повече средства в сравнение с българските.

Освен това го има и моментът с размера на пазарите - докато в Германия търговската верига разполага с 3200 супермаркета и поръчва стока за всички тях, у нас те са 116, което води и до по-ниски отстъпки за поръчките.

Не на последно място от Лидл изтъкнаха и факта, че докато в Германия ДДС за всички хранителни стоки е 7%, при нас, с изключение на хляба, където ставката е нулева, се плаща по 20% ДДС.

"Винаги е имало продукти, които в една страна са по-скъпи, а в друга по-евтини. Безспорно не можем да неглижираме неслучилите се с десетилетия реформи в агросектора в България. Зависими сме и от внос заради недостатъчното да покрие нуждите производство", изтъкна Драгийска.

Тя посочи още, че при масовото покачване на цените миналата година компанията е била подложена на сериозен натиск от производителите за повишаване на цените, но успяла да бъде буфер между растящите цени и тези на щанда.

Като пример беше посочена захарта, при която доставчиците искали 105% по-висока цена от началната, докато за потребителите увеличението било само около 25%.

Относно новините за масовите проверки по магазините и твърденията за множество глоби и актове за нелоялни търговски практики, от веригата посочват, че интензивните проверки в техните магазини са започнали от 15 февруари, като за периода до 7 март са били извършени около 200 проверки, като за тях са издадени два акта от НАП и един констативен протокол от БАБХ.

Актовете, които от веригата уточниха, че ще оспорят, са за това, че на касите в конкретния магазин имало само един кочан с хартиени бележки и книга, каквито трябва да има при положение че има срив на системата на НАП, докато протоколът от Агенцията по храните бил след сигнал на гражданин, който се почувствал подведен от информацията на опаковката на ядки кашу относно страната на произход.

Относно идеите на икономическото министерство, лансирани от служебния министър Никола Стоянов, да се изработят законови промени, които да изискват търговците да обявяват пред Комисията за защита на потребителите (КЗП) всички свои продуктите, които продават с разлика от над 25% от цената, на която са закупили първоначално стоката, Драгийска коментира, че това би създало една много тежка административна процедура.

"Подобно жонглиране с проценти - 20-25% - е несериозно. Не мога и да си представя как ще функционира подобна процедура. Ние трябва да назначим специални хора, които да обслужват КЗП. А и за кого ще важи това задължение да се информира КЗП - за всички търговци в страната или само за някои търговски вериги? Трябва много сериозно да се претеглят плюсовете и минусите и реалният ефект", коментира тя.

От Лидл предупредиха, че някои регулации могат да доведат до обратен ефект, като дадоха за пример Унгария - страната от ЕС с най-висока инфлация, където опитите за налагане на ценови тавани само влошиха ситуацията и принудиха властите бързо да оттеглят тези мерки.

От компанията посочиха и интересни тенденции, които се оформят при потреблението вследствие на по-високите цени на храните. Така в момента в техните магазини се наблюдава минимално намаляване на броя покупки, които се правят на пазаруване - от средно 12 на средно 10-11. За сметка на това пък посещенията на магазина са станали по-чести, като хората се ориентират много повече към промоционалните продукти.

 

Най-четените