Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Прогнозата на ЕК: Кога европейската икономика ще се възстанови от коронакризата

Според премиера Борисов ниският държавен дълг на България е знак за бързото ѝ възстановяване Снимка: БГНЕС
Според премиера Борисов ниският държавен дълг на България е знак за бързото ѝ възстановяване

Българският премиер Бойко Борисов заяви увереност, че България ще се справи с икономическата криза в кратки срокове, цитирайки прогнозата на есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.

"България е единствената страна в ЕС, чийто дефицит няма да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. Това сочат данните от есенната икономическа прогноза на Европейската комисия, която представи днес еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони. Според данните БВП на България ще се свие с 5,1% тази година, но ще нарасне с 2,6% през 2021 г. и с 3,7% през 2022 г. Това е поредното потвърждение на думите ми от вчера, че ще изправя държавата след кризата", написа българският премиер във Facebook.

"Това е поредното потвърждение на думите ми от вчера, че ще изправя държавата след кризата", допълни още той в публикацията си.

Самата есенна икономическа прогноза на ЕК предвижда, че икономиката на Европейския съюз няма да се върне на нивата преди пандемията преди 2022 г.

Според еврокомисар Джентилони новата вълна на пандемията от COVID-19 е прекъснало икономическото възстановяване "след най-дълбоката рецесия в историята на ЕС", принуждавайки повечето държави-членки да наложат нови ограничения върху бизнеса.

"Растежът ще се върне през 2021 г., но ще минат две години, докато европейската икономика се доближи до възвръщането на предпандемичното си ниво. Растежът ще спре през четвъртото тримесечие и ще се засили през първата част на 2021 г.", коментира Джентилони.

Тази прогноза идва на фона на редица новини за спад в продажбите на дребно в еврозоната от 2% през септември в сравнение с август 2020 г. Сега очакванията са за далеч "по-стръмен" спад на икономиката заради налагането на новите блокади. Това предполага, че икономиката на ЕС вече губи сила преди предвещавания нов икономически удар.

Данните от прогнозата на ЕК показват, че най-големият спад е в сферата на текстилната промишленост - облеклото и обувките. Там продажбите по пощата и продажбите по интернет са намалели с повече от 5%. Докладът на Джентилони показва също така, че страните с най-голям спад са Белгия, Франция и Германия.

Междувременно германските индустриални поръчки са нараснали с 0,5% през септември, което е по-малко увеличение от очакванията на повечето икономисти. Според ЕК това обаче може да бъде бъде тълкувано като знак за устойчивостта на производствения сектор в Европа в сравнение с далеч по-големия сектор на услугите, който е по-силно засегнат от пандемията и прилаганите антипандемични мерки.

В доклада си Европейската комисия прогнозира най-голям спад в икономиката за тази година сред всички държави членки да претърпи Испания, като очакванията за страната са срив в продукцията с 12,4%.

Сред силно засегнатите държави се очаква да попадне и Италия, като за нея се очаква да претърпи спад от 9,9% в икономиката си. Хърватия също ще бъде силно засегната - предвижда се за 2020 г. местната икономика да спадне с 9,6%.

Що се отнася до двете най-големи икономики в ЕС - Германия и Франция - там прогнозите са за спад в производството съответно с 5,6% и 9,4%.

Ирландия е страната с най-малък спад в ЕС - минус 2,3% от производството.

По думите на комисар Джентилони прогнозата на Европейската комисия е изградена върху предположението, че някои от антиепидемичните мерки, ограничаващи бизнеса и обществото, ще останат в сила до 2022 г.

Той също така предупреди, че прогнозата на ЕК е подложена на "изключително големи" рискове заради развитието на глобалната здравна криза. Евентуално влошаване на ситуацията с пандемията може да доведе "до по-силно и по-дълготрайно въздействие върху икономиката".

"Съществува и риск белезите, оставени от пандемията върху икономиката - като фалити, дългосрочна безработица и смущения в доставките - да бъдат по-дълбоки и по-далечни", се казва в доклада на ЕК.

Междувременно Джентилони призова държавите членки на ЕС да поддържат изключителни нива на фискална подкрепа, макар това значително да увеличава нивата на държавния им дълг.

Това поставя страни като Италия, която ще достигне съотношение на дълг към БВП от 159% през следващите две години според прогнозите на ЕК, в доста сложна ситуация. Докладът предвижда средно еврозоната да достигне 100% поне до 2022 г.

ЕС все още договаря окончателна сделка за своя фонд за възстановяване от 750 млрд. евро, който не се очаква да започне да изплаща пари на засегнатите икономики до края на тази година. Джентилони каза, че прогнозата не включва фискалното въздействие на фонда, който се състои от безвъзмездни средства и заеми.

Комисията очаква, че след като се за действа, стимулиращият ефект на фонда може да увеличи БВП на ЕС с до 2% през годините, когато е активен.

Най-четените