Преди време директорът на русенската болница д-р Иван Стоянов си направи експеримент със служителите от Спешното отделение. Преоблечен като клошар, той търси помощ и симулира всички симптоми на инфаркт. В продължение на почти час чака да му обърнат внимание. Ако беше действителен случай, за това време щеше да се е представил пред небесните порти.
По принцип идеята на бюрокрацията е - била тя в бизнеса или в държавна институция - да въвежда ред, да следи за качество и за изпълнение на разпоредбите за сигурност. Понякога обаче бюрокрацията се изражда в едно дребнаво, запетайкаджийско изчадие, което обсебва основната роля на институцията и подчинява всичко на себе си.
Така, когато преди два дни мъж е блъснат на метри от входа на спешното отделение на "Пирогов", лекарите там отговарят, че по разпоредби нямат право да излязат, за да помогнат и да приемат пострадалия. Звъннете на 112 и оттам да го превозят. Или го докарайте сами с личния си автомобил. Нищо, че жертвата е на 50 метра от работното им място.
Понякога животът е като черен хумор.
Вината е най-вече в системата от сухи правила, които обсебват основната функция на една болница и на едно спешно отделение - да лекува и да спасява животи. Но зад правилата стоят хора, а хората би трябвало да имат морал и съвест.
Преди две години, в много подобна ситуация, мъж почина отново на метри от "Пирогов". Тогава, както и сега, имаше назначена проверка от Министерството на здравеопазването, възможно е после да е имало и наказани. Очевидно обаче изводи не са направени и когато има тежко пострадал човек наблизо, отново няма кой да му окаже помощ.
Според "Пирогов" подобно излизане е потенциален риск за живота на някой пациент вътре в сградата на болницата. Това е хиптеза. Какво обаче се случва на практика - животът на един пострадал възрастен човек, намиращ се на 50 метра от болницата, наистина е застрашен.
Ами ако състоянието му беше по-тежко? Ако линейката, която в крайна сметка е повикана и идва от съвсем друга болница, беше закъсняла? Щеше да е с цената на един човешки живот.
Оставяме настрана доколко е оправдан този разход за Бърза помощ, при положение че пострадалият е на метри от лечебно заведение, и дали заради бюрокрацията на Пирогов не се застрашава живота на съвсем друг човек, който се нуждае от същата линейка в този момент.
Голяма част от служителите в спешната помощ са претръпнали на подобни болки. И разбираемо - работата им е напрегната, не е като да не са виждали смърт. Като добавим дългите дежурства, не особено високото заплащане, отношението, което се получава от някои пациенти или близките им, вероятно е лесно да се притъпят всякакви усещания.
И все пак всеки един от тях е държал Хипократовата клетва да пази човешкия живот. И всеки един от тях си е избрал медицината като призвание, а не като обикновена професия.
Междувременно по случая здравното министерство е назначило проверка. Поредната.
Basil, не е точно тъй. Твоята версия звучи много фантастично, предвид факта, че Пирогов не е някакъв лазарет и там със сигурност има повече от един лекар, който да поеме пациента с евентуален инфаркт. Всичко е въпрос на организация. Щото по тая логика с правилата, ако стане престъпление на метри от полицейското управление, пак ли полицаите няма да помогнат и ще гледат отстрани, да не би някой арестант да избяга, и пострадалият ще получи помощ само ако звънни на 112? Или ако има пожар в блок в съседство на пожарната, пожарникарите ще чакат обаждане на 112, за да почнат да гасят пожара? Друг момент е, че ситуации, като описаната в статията не се случват всеки ден, така че за да се спаси човешки живот, понякога трябва да се нарушат правилата. Аз съм с двете ръце "за" правилата. Смятам, че точно защото масово не ги спазваме сме на тоя хал. Но понякога правилата, а и законите, не са доизмислени и доизпипани, все пак се пишат от хора. Така че това, че имало някакво правило, пък то не било спазено или спазено, ама има проблем след това, означава по-скоро, че трябва да се преразгледа самото правило, за да се избегнат подобни случаи и дискусии в бъдеще.
Склонен съм да се съглася с Basil. Всъщност били ли сте в Пирогов? Авторът, Pixie, другите, които си чешат езиците и се упражняват по темата. Аз съм бил. По спешност. Два пъти. В Пирогов, дами и господа пишещи и коментиращи, е лудница (не буквално). Нон-стоп, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Няма почивен ден, няма обедна почивка. Виждали ли сте опашките пред травматология? Пред коремна хирургия? Пред вътрешни болести? Аз лично не мога да си представя докато чакам пред травматология с коляно, раздробено на сол, и с още поне 10 натрошени човека да видя как лекарят става и излиза извън болницата да помага на друг. Така че Basil е напълно прав.
Kenny, В Пирогов сигурно е така. Но има още много други болници, където нещата със сигурност са различни, но правилото е за всички. И, упражнявайки се, както твърдиш, пак да напиша, че всичко е въпрос на организация.
Сигурна съм, че лекар, който в момента не е на работа, но който се озовава на едно и също място с пострадал човек, би отложил личните си ангажименти и би оказал първа помощ и съдействие за организиране на правилното му манупулиране. Когато са на работа, обаче - трябва са там.
pixie, миличка, много ме радват такива способни душици. Ти, е-мил, разни други коментиращи. И от кино разбират, и Пирогов могат да организират. Не сме хванали Пирогов, не сме им показали как се организира. Ми организирайте ги тия болници, бе, другари! А сега искам да ми организираш следната ситуация: Травматология Пирогов, чудно място, горещо НЕ го препоръчвам, щото там е най-големият калъбалък. А и последният казус е с блъснат мъж, така че травматология е най-подходящият пример явно. Пред травматология Пирогов стандартно има между 10 и 20 човека с различна степен на спешност. Пукната кост рядко е спешност. Размазан глезен, коляно, лакът, ключица е спешност, щото може да доведе до по-сериозни травми - натрошените костички могат да почнат да навлизат в мускулните тъкани и да ги късат, това може да предизвика свирепи възпаления и дори ампутация. Така или иначе какво ти има трябва да прецени лекарят в травматология, не ти. Така, смятаме, че пред травматология има 15 човека. Да се потрошиш толкова зрелищно е рядкост, така че смятаме, че максимум 2-3 от всичките 15 са с наистина сериозна травма. Другите са пукнати, навехнати, изкълчени, ама пак трябва да се прегледат, мамка му. Може да си мисли, че е навехнато, ама да е счупено. Всичко това се случва зад входната врата на Пирогов, вътре в коридорите и кабинетите. И изведнъж на 20 метра някой го блъска кола. Организирай ми как тези 15 човека пред травматология И блъснатият човек навън получават едновременно и адекватно лекарски преглед и грижа. Много ще съм благодарен, ще предам и в Пирогов, там сигурно също ще са ти много благодарни. Лично ще предам на доктор Габровски (зам.-директор там), приятел ми е, сигурно ще почерпи даже. Ще му кажа - ей тука една Оправна девойка най-накрая намери как да ви организира, халал да ви е.
"...лекарите там отговарят, че...." Явно става въпрос за телефонен разговор. На телефон отговаря някой телефонист, в най-добрия случай мед. сестра или фелдшер. Едва ли някой е изтърчал от местопроизшествието до болницата /и по-точно до коя нейна част?/, че да говори лично с " лекарите" ? "Лекарите" - не са 2 или 5, те са няколко стотин. Дори едва 20 % от тях да са били в момента на работа, няма как да са дали ТЕ ТОЧНО отговора, какъвто и да е той. Така че това не може да е съвсем вярно. Това е мълва тип ЕЖК.
"Явно си или чест клиент или работиш там щом си толкова запознат." - клиенти, бате, има у Кауфланда и у Лидъла. В Пирогов има пациенти. "Занчи от твоята логика - ако си вече там - ОК, ти си важен - другите да мрат." - ми ако ти си там и си на мястото на "аз съм вече там", нема да ти е много ОК ти да мреш, а други да живеят. Ама не си допирал до там, види се. Не ти го пожелавам в никакъв случай! "Никой тук не претендира..." "Просто обаче смятаме че може да е и по-добре" - хем не претендирате, хем знаете кое е по-добре. То Ганя все знае, че талпата не трябва да се държи така, ами иначе. То иначе няма да е Ганя де... "лекарите които са информирани да вземат някакво отношение а не да кажат "не можем да излизаме - обадете се на 112" - ти прочете ли какво съм писал, или просто реши да плякаш букви? Вземи ти решение, бе, Айнщайн, на 20 чакащи пред кабинета, пред ТВОЯ кабинет. Стани и излез от този кабинет, зае*и 20 чакащи, за да помогнеш на един някъде си. Евала, Хипократе, шапка ше ти свалиме. "Звучи смешно и несериозно - те да не са ученици?" - не, просто там е такава лудница, която ти пожелавам да не виждаш. За ученици не е гледка хич. "Като всичко в нашето общество има пълен нихилизъм щом няма лична изгода." - иди и го кажи на хората, които шият и наместват мангалките, дето се пробват да се самоубият, скачайки от първия етаж. Иди и им кажи, че има лична изгода от това. Ама ме викни да снимам, че ми е интересно. "Индикация е и че сега дискутираме това." - индикация е, че няколко глезени бебчета, за които сигурно и счупен нокът е травма, седите и дискутирате болница, в която спасяват животи и гледат черва, изсипани на линолеума, на живо ежечасно. Дискутирате болница, дето оня, който не му били помогнали, им е филмче на Дисни в сравнение с това, с което се борят ежедневно. "Индикация е че все пак има реакция на нещо което изглежда неправилно." - силно се моля, братле, да не попадаш в ситуация, дето да ти изглежда супер правилно да помогнат първо на тебе, а не да търчат по паважа докторите.
Само като чуя/прочета, че някой писач/чиновник се позовава на Хипократовата клетва и направо ми призлява. Що, бе, Авторе, тия дето не са се клели не трябва ли съвестно да се вършат работата?? Журналята например? Много е хубаво, че мнозинството от форума разбират, че правилата и дисциплината правят медицината медицина. И че такива като пикси-микси-фикси просто са прекалили с гледането на докторски сериали. Като напр., как новият директор на болницата от Откраднат живот си зашива сам раната, точно като Рамбо. Да се смееш ли, да плачеш ли?!
Виктория, Последният ти коментар звучи като детинско заяждане и е проява на лош вкус.
Пикси, понякога човек трябва да преглътне и да се загледа в себе си, а не да обвнява околните, когато не го харесват. Естествено, че правилата в медицината са важни. И това не е бюрокрация, както авторът се мъчи да изкара.
rare case, не страдам от това, че някой не ме харесва, няма как на всички да се нравя. И не поствам коментари, за да се харесам на някого, най-малкото на Виктория или на теб. Единственото, което се налага да преглътна в случая е нейния злобен коментар. Аз не обиждам останалите във форума и затова го намирам за проява на лош вкус от човек очевидно с образование и претенции. Освен това имам мнение и правото на такова, и просто го изказвам. Всеки има право аргументирано да представи своето. И дори да се зароди разгорещен спор, той би трябвало да остане в рамките на добрия тон.
Пикси, винаги съм харесвал изисканите ти маниери. Обаче си сбъркала сайта, в който да се придържаш към добрия тон. Случаят наистина е в зоната на здрача, трудно е да се отсъди. Но пък има много медицински персонал, който се отнася към пациентите и работата си чиновнически. Всички сме ги срещали. И никаква клетва не може да направи от чиновника човек. Има някои от тях направо за бой. Но циганите бият не тях.
Dedo, В който и сайт да коментирам, се опитвам да спазвам добрия тон. Тук повечето коментиращи в повечето случаи го правят и е дразнещо, когато не се случва така. В такива случаи просто изоставям дискусията. Да, нищо няма да променим или решим с коментарите си, просто изказваме мнения и спорим. Нека е цивилизовано, това ми беше идеята.
Нормативните разпоредби не (могат да) стоят над основната задача на една болница и мед. персонал, който работи там. Първостепенна задача е да се спаси живота на пострадал. В тази (а и други) спешни болници работят повече от един екип. Така напр, ако има кардиак арест в самата болница, кой се отзовава? Има екип, най-често от интензивното отделение (реанимацията). В работно време има поне 2 екипа в реанимацията, така че дори единият да бъде извикан по спешност, остава вторият. Има и анестезиолози от операционната, както и разни шефове, които основно се мотаят и имат срещи по цял ден. Достатъчно е от спешният кабинет да проверят за какво става дума и да извикат екип от реанимацията. Изобщо, решение има и то не е особено сложно. Нооо.. няма организация и, най-вече, няма човещина. Тотална незаинтересованост, както впрочем, е навсякъде в България, от върха на властта до обикновения човек. А иначе, за всяко идиотско деяние винаги може да се намери философско оправдание.