Тръмп не е бебе, разбрахте ли?

"Аз не съм бебе".

Това е репликата, с която два пъти в рамките на 40-минутно интервю Доналд Тръмп, президентът на може би най-могъщата държава в света, описва самия себе си. Това е защитната реакция на този 72-годишен мъж, когато иска да покаже, че е компетентен, силен и не е наивен.

Очевидно за Тръмп думата "бебе" е именно начин да бъде описан един слаб човек. Под хвърчащата в неочаквани посоки руса грива на американския президент витае представата, че той не е най-голямото политическо посмешище в света, а съзнателен човек и силен лидер. Нещо, в което много американци* все още пламенно вярват...

Едва ли вярата им ще бъде разклатена и от интервюто на Тръмп за предаването на CBS "60 minutes". Интервю, в което той определя Европейския съюз и Китай като големи проблеми за САЩ, и неглижира убийствата в Русия на Путин и зверствата на севернокорейския режим.

Интервю, в което се усещат страх, неувереност и мизогиния, чувство за непогрешимост и един граничещ с безумие инат що се отнася до вече изработени представи.

Като тази за климата, например. Тръмп е човекът, който в свой туит от 2012 г. определя глобалното затопляне като измишльотина на Китай, която цели да нанесе удари върху производството на САЩ. Няколко години по-късно той вече не отрича климатичните промени, просто за него те са нещо преходно – абе, става нещо, ама ще мине, а и как да сме сигурни, че ние сме виновни?

За него това зрънце съмнение беше и все още е достатъчно основание да извади САЩ от Парижкото споразумение за климата и да не обръща внимание на климатичните аномалии не само в останалата част на света, но и по бреговете на самите Съединени щати.

Фактите са си факти, но когато противоречат на мнението на Тръмп те са "фалшиви новини". Без значение е разрухата, без значение са и дипломите на учените, които според него са "политически мотивирани".

Тръмп "не иска да дава трилиони долари" и "да се губят милиони работни места". Трилиони долари, които един ден е много вероятно да отидат за справяне с последиците от бедствията, както и милиони работни места, които в дългосрочен план едва ли са по-важни от милиони животи.

Но, хей, това е Тръмп – патологичен случай на човек, който не може да признае, че греши; човек, който води политика тук и сега, до следващите избори, защото накрая важна е само победата.

Именно този стремеж към победа се появява на политическата сцена - мястото, където понякога са нужни консенсуси, в доста неудобен момент. За "The Donald" външната политика е една непрестанна надпревара – с Китай, с Европейския съюз, с Канада, с всеки, който според него вреди на САЩ.

По-лошото е, че, както личи от интервюто за "60 минути", той вижда като опоненти демократични държави, докато същевременно оправдава погазването на човешки права в Северна Корея (защото "вярва" на Ким и двамата имат "добра химия") и "вероятната" роля на Владимир Путин в убийства и отравяния (защото "не го правят в" САЩ). Може би това не бива да ни шокира, когато е казано от човек, който очевидно завижда на лидерите в авторитарни режими.

Както историята учи, демокрацията е доказан начин за идването на власт на хора с недемократично мислене. Когато обаче това се случва в САЩ, шокът е по-голям.

Интервюто пред "60 минути" разкри и несигурността, която този "силен" президент изпитва. С отговорите си и признанието, че в Белия дом има хора, на които не вярва, той сам потвърди спекулациите от книги и статии (fake news, ако питате него), че средата там е токсична.

Американският президент описа Вашингтон като място на атаки, клевети и говорене зад гърба на другите, а малко по-късно коментира, че там се чувства "комфортно".

Този човек заема поста, за който от десетилетия слушаме, че е мястото, от което се брани демокрацията далеч отвъд собствените граници и територия. Една изтъкана от съмнения личност, която тласка не само САЩ, но и света към едно по-мрачно бъдеще.

Бъдеще, в което политическите убийства и нарушаването на човешки права са приемливи, само защото Тръмп се разбира с някого. Бъдеще, в което глупостта е норма, а новите "лидери" не вдъхновяват, а отвращават.

На 8 ноември 2016 г. почти 63 милиона американски избиратели, особената избирателна система в САЩ, а може би и дейни хакери от Русия, Китай и кой знае още къде, направиха една лоша услуга на всички ни. И дано в следващите две години това истинско природно бедствие с костюм и вратовръзка не донесе необратими щети на света, в който живеем.

Но спокойно – поне не е бебе. Нали така?

* 43% от американците одобряват как Тръмп се справя с работата си, докато 53% не са доволни, сочат резултати от проучване на Gallup от началото на октомври.