Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Опозицията не е в парламента, а на "Дондуков" 2

От своята кула на "Дондуков" 2 всеки държавен глава има възможност да "обстрелва" с  питания и закачки намиращия се в сградата отсреща Министерски съвет. Снимка: БГНЕС
От своята кула на "Дондуков" 2 всеки държавен глава има възможност да "обстрелва" с питания и закачки намиращия се в сградата отсреща Министерски съвет.

Ако човек тръгне да търси истинската опозиция на настоящото правителство, трябва да подмине парламента. Ще я открие на няколкостотин метра от там, зад стените на сградата с адрес "Дондуков" 2.

Президентът Румен Радев е този, който към началото на 2020 г. изпълнява в много по-голяма степен тази роля - едновременно заради и въпреки законовите рамки на заемания от него пост.

Ролята на опозицията при демократични условия е да изисква от управляващите поемане на отговорност в случаи на грешки и злоупотреби, както и да предлага законови промени. Нима президентът не прави именно това?

Това пролича отново в "отчета" на Радев по случай третата година от встъпването му в длъжност. Пресконференция, обърната не толкова назад, както може да се очаква от един отчет, а по-скоро към бъдещето и плановете на държавния глава - за промени в Конституцията, борбата с корупцията, значението на образованието, модернизацията на армията и още. Радев сам отбеляза, че не иска да се "саморекламира", а оценките за работата ги давало обществото.

Тези оценки обаче се дават на избори. И ако Радев има предвид точно това, остава въпросът кои избори точно визира.

Все пак 2021 г. не е толкова далеч. Януари изтече неусетно като вода от язовир, същото ще стане и с оставащите 11 месеца. Ако не се случи нещо извънредно, догодина ни очакват две разходки до урните - първо за парламент, а след това и за президент. Спекулациите за това ще видим ли политически проект на Радев извън президентството все още не са утихнали, макар че може би вече е късно това да се случва преди този парламентарен вот. Висящ е въпросът и дали той ще търси нов мандат на "Дондуков 2".

Но с оглед на потенциала, който Радев натрупа през последните 3 години, сякаш отговорите и на двата въпроса са по-скоро положителни. Водещото е не "дали", а "кога".

И публичните му търкания с премиера Бойко Борисов говорят за важната роля, която Радев заема в политическото пространство. БСП, изтощена от вътрешните си противоречия и бълнуването за изборни победи покрай всяка поредна загуба, се движи по течението - с вербална контра на всяко управленско решение и вот на недоверие на всяко шестмесечие, ей така - профилактично.

Сякаш по-силно обаче отекват думите на Радев, често изпълнени с критики към управляващите. В България президентът - не само Радев в конкретния случай, а всеки заемащ поста - е в удобната позиция да може да задава въпроси и да посочва проблеми, без да се налага да предлага отговори и решения.

От своята кула на "Дондуков" 2 всеки държавен глава има възможност да "обстрелва" с подобни питания и закачки, намиращия се в сградата отсреща Министерски съвет.

Когато политическата ти биография е започнала с номинацията ти за президент, какъвто е и случаят с Радев, и тя не е загрозена от минали спорни управленски решения и позиции, думите ти срещат и по-добър отзвук в обществото.

Ако някоя от добре познатите парламентарни муцуни започне да говори за това как се "борим за вода и въздух", как се "унищожава природата", за "ниския стандарт на живот", за държавата, която се "топи", и т.н., ще завалят обвинения в популизъм.

Радев в голяма степен се оказва имунизиран от това - както заради липсата на предходна политическа кариера, така и заради аурата на президентската институция като надпартийна, далеч от калните боричкания между силите в парламента.

Но да се явява същинска опозиция ли е работата на президента? И така ли се изразява предполагаемата надпартийност на поста?

Полюсите на противоборството на най-високо равнище в държавата са изместени - големият опонент на правителството не се намира в пленарна зала, а в президентството. Битката се води посредством изказвания, цитирани от медиите, а борбата е за обществена подкрепа и контрол над руля на държавния кораб.

"Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред", казва Радев, сякаш за да наблегне на този момент. И не крие амбициите си това да продължава и занапред. Не опозицията, а той е "блокадата срещу лобисткото законодателство" (макар ползата от всяко преодоляно вето да е спорна).

Ето защо и така бързо в действията на прокуратурата се търси опит да му бъде нанесен политически удар. И след като всички - дори самият президент по време на даването в своя отчет - питаха какво е провокирало исканото тълкувание от Конституционния съд що е "държавна измяна", от прокуратурата взеха, че отговориха - при това с доказателствен и аудио-материал.

А този тепърва разгръщащ се казус всъщност може да е - а може и да не е - част от една съвсем различна институционална битка. Във всички случаи обаче ще доведе до появата на "петна" от миналото - не от политическото, тъй като Радев такова няма, а от военното.

Петна, които могат да имат своето отражение занапред.

Най-коментирани

Най-четените