Много са причините, които карат младите хора да отлагат решението да станат родители. Факт е, че късното забременяване крие рискове, а и вероятността това да случи, ако сте на 40, в сравнение с някой на 25 не е във ваша полза. Факторът "страх" обаче не е достатъчен, за да обърне статистиката, която казва, че средно през целия си живот една жена в България ражда 1,53 деца, а в София - 1,26. Но да оставим дори и статистиката, защото по-тревожна е тенденцията или това, което идва утре.
Причините за ниската раждаемост не са само финансови.
Те са много повече философски, или дори народо-психологически, свързани с очакванията за бъдещето и възможността то да бъде планирано и контролирано.
В България децата се гледат и отглеждат, докато не станат поне на 30, а родителите на "младите" не спират да се месят в живота им и да смятат това за свой дълг до преклонни старини. Да им вдигнем сватба, да ги изучим, да им помогнем за първата кола, да ударим едно рамо за жилището, че ако трябва после и на борсата за безработни да ги регистрираме след това. Не се шегуваме, последното е реален случай.
Това, разбира се, не е цялата картина, а само чат от пъзела. От другата страна имаме млади и амбициозни хора, които искат живота си за себе си. Те преследват кариера, изкарват пари, пътуват.
Истината е, че никой здравомислещ човек с добра работа няма да стане родител, защото ще му дадат хиляда лева.
Младите жени искат да градят кариера и дългото (или постоянно) майчинство не влиза в бизнес плана им.
Затова има значение и образът на майката в нашето общество, който в 21 век продължава да бъде на измъчена женица, чийто живот минава между мивката и пералнята. Нещо повече, стана дори модерно да се оплаква публично злочестата съдба на майките, бутащи колички по неравния тротоар на живота, стягащи по три куфара, за да отидат на море и недоспиващи нощем в продължение на години.
Логично, за много млади жени да родиш означава край на живота такъв, какъвто е бил до момента, край на пътуванията и забавленията, както и на граденото в работата. В същото време има много майки с успешна кариера. Да, не им е лесно и не всяка работа го позволява, но не е и невъзможно.
Във Франция, например, жената има избор дали и кога да се върне на работа, възможност за почасова работа, съкратено работно време. Ако жената е самотна майка, тя получава по-високи помощи, особено важен факт в днешно време, когато връзките невинаги продължават дълги години.
Затова, ако наистина искаме да си говорим за демографска криза, е нужна първо да преосмислим цялото ни обществено говорено за майчинството. Много работодатели ще трябва да узреят, че майките не са досадно бреме и разход за фирмата им, а ресурс за обществото.
Майките са по-отговорни и по-организирани, те имат особена чувствителност и интуиция. А ако искаме наистина да сме модерно общество, не може да сме социално отговорни само към природата и дърветата, а да дискриминираме майките.
Важно е и човек да се чувства свободен да направи своя избор. Защото нито майките са героини само, защото са родили децата си, нито хората, които не искат сега да стават родители са безподобни егоисти. Но да имаш дете е най-добрата инвестиция, която може да направиш в живота. Нещото, което дава повече смисъл от парите, работата и забавленията.
