Семейство от България избра да остане и да живее в Италия - там, където почина детето им, което не получи навреме финансова помощ от българската държава за своето лечението.
Семейство от България загуби детето си, изнасилено и убито по особено жесток начин от 25-годишен (бивш затворник, заподозрян и за изнасилване на старица).
За последната година колко пъти четохте за дегенерати, които ограбват, изнасилват и пребиват до смърт? Поне половин дузина такива случаи. Половин дузина човешки животи с увод, изложение и ужасяващо заключение.
Каква да е присъдата? Смърт за убиеца, биха казали мнозина. "Смърт!", извикаха в национален ефир и близките на убитото дете. Много е трудно да не я поискаш, когато някой е причинил най-лошото на някой, който е всичко за теб. Има неща, които не могат да бъдат простени.
Според данните на международната правозащитна организация Amnesty International светът е станал една идея по-добър, тъй като са намалели смъртните наказания - или по-скоро честотата на използването им. Циникът в нас би казал, че планетата е станала толкова гадно място за живеене, че самото живеене е достатъчна присъда. Оптимистът би отвърнал, че все повече общества надмогват желанието да наказват "око за око" престъпниците, били те и най-ужасни изверги.
Преди да станат изверги, са били деца, отгледани от ужасни родители - или израсли в държава с ужасяващи институции.
В крайна сметка обаче там, където има смъртно наказание, бива отнет животът на конкретните извършители, не на онези, които са ги докарали дотам.
Извергът он Норвегия Брайвик се оказа тероризирано и насилвано в детството си момче.
Като в онзи разказ на О'Хенри "Кой е виновният", където небесният съд разглежда Дело № 99 852 743. "Момичето убило годеника си и сложило край на живота си. Няма никакви оправдания. Възмездието за греха е смърт". Но в крайна сметка тя е оправдана.
Защото: "Истинският виновник, когото ти би трябвало да арестуваш, е един червенокос, небръснат и неугледен мъж, който седи по чорапи до прозореца и чете вестник, а през това време децата му играят на улицата..."
Смъртната присъда не застига истински виновните.
браво! най-безидейното нещо за последните 12 месеца! и това в условията на жестока конкуренция с един от друг по-безидейни драскачи.... евала на автора!
Напротив, по-добре не би могло да се каже.
Истината е, че наличието на смъртно наказание е важно и желано не където има тежки престъпления, а където обществото болезнено усеща дефицит на справедливост. Когато правораздавателната система е по правило справедлива и обществото е удовлетворено от нейната работа, то може да си позволи да разглежда тежките престъпления като моментни изкривявания – и да си мисли за хуманност и прочее възвишени неща. Тоест, да се концентрира повече върху това как то самото реагира на престъплението, а не толкова върху наказанието на престъпника. В такива случаи за обществото е по-важно да се вгледа в себе си, за да разбере дали тежкото престъпление не е сигнал, че самото то е болно. Ако се окаже, че престъпникът е някакъв девиант, изолиран случай, той просто се обезопасява. Безкомпромисно, но без озлобление – като основно се внимава за това да не се разпространи заразата; става дума за разум и прагматизъм, не за милосърдие. Пресен пример: начинът, по който норвежците реагираха на Брайвик. Когато обаче справедливост липсва по дефиниция (както в китната ни родина), натрупаното у хората негодувание се насочва към извършителите на тежки престъпления. И то изключително на престъпления срещу личността: убийство, изнасилване, отвличане – тези, които са ясно доказуеми и при които както жертвата, така и престъпникът лесно се персонифицират. Всъщност, приемането на един дискриминационен закон, кражбата на десетки милиони от държавата, или дори умишлената публична лъжа, целяща масова заблуда, са много по-тежки престъпления от едно убийство – защото не просто отнемат живота на един човек, а съсипват животите на хиляди. Ако убилият някого заслужава смърт, то какво заслужава този, който е вкарал хиляди хора в такава безизходица, че е принудил някои от тях сами да отнемат живота си? Несъвършенството на съвременните системи за правораздаване е в това, че санкцията винаги е индивидуална, макар че вината много често е групова или поне споделена. Също така – в това, че „лечението“ на престъпността е симптоматично, а не системно (да не говорим за профилактично): фокусът е върху санкционирането на престъпните прояви, не върху премахването на криминогенните фактори (а още по-малко – върху предотвратяването на тяхната поява). Затова съществува – и успешно се използва – практиката с изкупителните жертви; и затова постигането на пълна справедливост е невъзможно. Желанието да се налагат смъртни присъди е желание за по-силна ИЛЮЗИЯ за справедливост. А това се случва, когато човек се е отчаял да се надява на реална, всеобхватна справедливост и озлобено си настоява ПОНЕ на илюзията. Можем, разбира се, да вдигнем един национален бунт и да върнем смъртното наказание. Нещо повече – можем да изкараме доказаните убийци и изнасилвачи на площада и да ги пребием с камъни. Само че с това България няма да стане по-справедлива. Изобщо – тъжна тема.
От доста време прескачам диагонално през сайта, т.к. констатирах нарастващото “нищоговорене” по различни теми и преобладаващо спирам още малко след началото, но сега бих казала БРАВО. Хубаво е да се провиди от повече хора, че проблемът както се казва е, че “крушката си има опашка” и ако смачкаш крушката без да вземеш мерки спрямо “клончето”, то ефектът е спорадичен и клони към нула. Защото клончето ще даде или е дало и други крушки и т.н...... А смъртното наказание е отменено, точно както е написал някой по-долу, за да не се допускат фатални и необратими грешки, които са чести дори в страни с добре организирана и действаща съдебна система, което не може да се каже за нашата и си представям какви биха били допуснати тук, дори и умишлено......