Представете си, че имате възможност да си вдигнете симпатична вила на село, някъде в планината, а защо не и край морето, като при това някой друг да плати за нея. Необходимо е само по документи да се води "къща за гости". Е, за гости ще е, но конкретно вашите, а не всякакви сульовци и пульовци, търсещи отмора в дълбоката провинция.
Идва дълъг уикенд, като тези, които сега предстоят, палите джипа, отново купен с "пари за туризъм", дошли от ЕС, бягате от хаоса на големия град и няколко часа по-късно вече лежите на шезлонга край басейна и посръбвате доволно от чаша уиски. За него поне сте си платили сами.
Звучи чудесно, нали?
Там ни е проблемът. Остро осъждаме подобни злоупотреби, когато облагата е за някой друг. Когато поставим себе си в същата ситуация, голям е шансът да си кажем "Защо не?". И ето как някогашните "защо не", дами и господа, в един момент се сдобиват с правилния пост или с правилния контакт.
"Пази боже..."
Ред е на други да гледат лошо, да сочат с пръст и да съдят. Ако изобщо разберат... Но тъй като "всички сме братовчеди" в тая държава, все някой ще те изпее. Все ще дойде моментът за избори, и мръсната малка тайна ще изтече благодарение на някоя жадна за облаги брънка от веригата.
Ето как скандалът за имотите на хората във властта "Апартаментгейт" лека-полека започна да се трансформира във "Вилагейт".
Възмущението от нереално евтината квадратура приключи, сега минахме на недоволство срещу построени с европейски средства къщи за гости, за които не е много ясно колко и какви гости приемат. Макар и малко лицемерно, както вече уточнихме, това възмущение е напълно оправдано.
А у нас темата "апартамент/къща" жегва много. Когато се чудиш как да изплатиш двустайния си апартамент, а мечтите за вила си ги изгубил след две години безработица напук на две висши, нормално е нещо в теб да се разпали, когато видиш с какво и как се сдобиват "онези там горе".
Именно на това разчитат и тези, които започнаха с ваденето на компроматите за къщите за гости точно в този момент - месец преди евроизборите.
Проблемът с "Вилагейт" не е, че съществува - напротив, подобни схеми трябва да бъдат разкривани. Неприятно е просто, че отново сякаш започва по сценарий, в един добре преценен момент. Първо, се разчу за имотa на зам.-министъра Александър Манолев, който побърза да подаде оставка, но това не го спаси от обвинението на прокуратурата. След това - за комплекс от къщи на гости, собственост на роднини на водача на евролистата на БСП Елена Йончева.
С други думи, ако не бяха замесени лица от двете основни партии и не бяхме така близо до избори, щяхме ли да чуем изобщо за подобен казус с къщите за гости, построени с европейско финансиране?
Доброто в случая е, че прокуратурата реши да го играе на едро – защо да се занимава с отделни сигнали, като може да провери общо 746 къщи за гости, в търсене на отговор при кои от тях "за гости" е просто украса към името в документите. Макар от друга страна, така политическият елемент да се размива, нищо, че е ясно кои две имена ще продължат да се повтарят и ще са обект на най-голям интерес.
С оглед на това, че към тези 746 къщи за гости са "изтекли" 202 милиона лева от Програмата за развитие на селските райони проверката изглежда логична. Някои обекти със сигурност се използват по предназначение, но за други прокуратурата гласно изрази своите съмнения, а по-късно дори повдигна обвинения. А щом прокуратурата се съмнява, какво да говорим за избирателите (които и без това няма да са много на 26 май).
Още повече, че въпреки размера на тази инвестиция в българския туризъм проверките по контрола на къщите за гости са обхванали само миниатюрна част от тях (няма да спекулираме коя част не е била проверявана). Анализ на отражението върху икономиката не е направен, както обясни земеделският министър Румен Порожанов (и бивш шеф на Държавен фонд "Земеделие", през който са преминали средствата).
Парите са "усвоени". Защо да си създаваме неудобството да видим какъв смисъл е имало от тяхното харчене, нали?
В този ред на мисли, и други въпроси могат да бъдат зададени: как никой не се сети за имота, свързан с Манолев досега? Как за къщите на свекъра на Йончева изскочи информация дни по-късно? Защо контролът на ДФЗ е бил неефективен?
Какво ще я правим тази кампания като свършат имотните компромати?
Лесно е да се измайсторят отговори на тези въпроси, които да заемат своята предначертана позиция в сценария на една мащабна история за злоупотреби - от разпиляването на европейски средства до ползването на тази (публично) тайна информация в правилния момент като средство за омаскаряване на противника в предизборната война.
С оглед на двете най-коментирани лица - зам.-министър от кабинета "Борисов 3" и водача на евролистата на БСП - ясно проличава целта. За съжаление, тя не е чак толкова установяването на нередности и съответните законови последствия, както би трябвало да бъде, а поредно компроматно разклащане на позициите преди евровота. Дано поне от проверката на прокуратурата и полицията има "реални резултати", а не забравим и за този случай до седмица-две.
А с коя черта от народопсихологията ни ще се заиграят около местните избори, не ни се мисли. Когато амунициите в имотната война се изчерпат, нищо чудно да дойде време за интимните връзки.
