Едва 35% от българите се определят като нежни и добри хора, а цели 54% само подозират, че тези черти са заложени в тях. Това сочи международно представително проучване в 17 европейски страни, цитирано от "24 часа".
И още - всеки 4-ти у нас твърди, че проявата на нежност и доброта не са в реда на нещата, ако няма подходящ момент за това. Като причина над половината българи посочват стреса.
Знаем, че първото, което ти иде на ум, е "Да, тия българи са големи гадове (аз не съм от тях)". Но като се замислиш - положението със стреса е като това с любопитството в оня разказ на Хармс за падащите баби - една се надвесила от прозореца от прекомерно любопитство, паднала и се пребила - и така до петата.
Ставаш сутрин, уж зареден за подвизи и положителни изживявания, но щом стигнеш до спирката, знаеш, че няма как да влезеш с усмивка в автобуса, тъй като вече някой е настъпил друг от прекомерен стрес, той пък втори и така по веригата, стигайки до този, до когото заставаш тъкмо ти - блиндирал предвидимо всичко добро у себе си с мразовита физиономия и задължително тъмни очила (за да не вземе да те пребие някой само защото го гледаш лошо, вече отнесъл подобно отношение от друг, когото е погледнал лошо).
С личния автомобил е почти същото, само дето директно ти стъпват по душицата с някоя твърда псувня, на която би трябвало да отвърнеш с още по-твърда, за да не излезе, че си някой слабохарактерен.
Не казваш "Добър ден" и "Лека работа" на продавачката в павилиончето за цигари, тъй като знаеш, че никой до този час не й го е казал - не от невъзпитание, а от прекален стрес - и тя е свикнала да мълчи.
Не казваш на колегите си "Здравейте, как спахте, ето тук една кутия със студен сок, вафлички, кафе да ви сипя ли...", понеже знаеш, че предвид стреса, това ще се възприеме за досадно и откачено и мълчаливо си сядаш зад компютъра, мислейки си: "Оф, по-добре, че не им взех сок...."
"Виж това колко е тъпо..." „- Много е тъпо..." е инертният диалог, който водиш по Skype или Facebook, получавайки съобщения от приятели, свързани с победителя от поетичен конкурс, представянето на Ивет Лалова на световното, статуса на общ познат, статуса на българина като цяло.
Просто имаш ужасно много стресираща работа, за да се противопоставиш на това приобщаващо хейтване и накрая си тръгваш с категоричната мисъл, че след такъв ден бирата ти няма как да не е топла, предварително настроен за заяждане със сервитьора, който от много стрес през деня пък вече е на вълна "На ти менюто, оправяй се..." После защо не е измислен по-лесно изпълним жест от показването на среден пръст.
"Когато и шестата се прекатури, ми омръзна да ги гледам и отидох на Малцевския пазар, където, казват, на един слепец му подарили плетен шал..." *
Не е като да не се намират постоянно добри хора и ние самите да не можем да сме такива. Просто утре занесете по един шоколадов бонбон на колегите си. Готино е да се работи с усмивка.
* Краят на "Падащи баби"
Добре де добре, под тази статия ще бъдем изцяло нежни и добри! Ако до всяко добро същество застане поне още едно....тра-ла-ла
Ох престанете с тоя Хармс, кефих му се когато още използвах "кефя се", но честно казано не бях открил още Британския хумор тогава и не знаех, че това са бледи подобия с хипарлив привкус "абе направил съм тука едни неща и съм тръгнал на света да ги покажа" - авторът знае в какво ги нося ;).
Хора, живейте си както си искате. Аз винаги пожелавам приятен ден на продавачите, като си купя нещо, дори да го правя в магазин, в който влизам за първи и последен път... това нито ме кара да не гледам лошо в рейса, нито ме кара да обръщам внимание на идиотите, които са се качили в коли само, за да псуват. Цялото това изнасилено щастие води до още по-големи проблеми и тъпотии. Ако ти е кеф - усмихвай се, ако не - недей. При всички положения тия, които заслужават ще получат усмивката ти, нал тъй? Айде да завладеем света и днес, че е първи септември и се почна хардкор-а... чак до Коледа.