Изключително забавно е да се наблюдава българската политическа фауна в период на предизборен нагон.
За една нощ победата на крайнолявата коалиция СИРИЗА в Гърция беше припозната като своя от толкова широк спектър родни демагози, че и без това дебалансирания ветропоказател на лявото и дясното съвсем загуби ориентир.
Първи беше Волен Сидеров, който директно провидя себе си в силуета на новоизбрания министър-председател на Гърция - нищо, че по дефиниция е от другия край на политическата барикада.
В интернационалния си патос богословът Сидеров забрави, че адресатът на поздравителната депеша - Алексис Ципрас - е атеист, и ни в клин ни в ръкав използва случая да апелира за създаването на нов съюз в Европа на християнските ценности, в който евентуално да се самоанкесират гърци, българи и други ортодокси.
След него се разписа и Михаил Миков, който най-искрено се зарадва на анти-неолибералната победа на СИРИЗА - унищожителя на гръцкия еквивалент на БСП.
Не се размина и без тежката дума на Бареков: "Когато "България без цензура" стартира миналата година, мнозина ни сравняваха с партия СИРИЗА на евроскептика Ципрас. За една година СИРИЗА успя да спечели властта в Гърция и да докаже, че политика се прави с програма и с идеология", разсъждава Новия политик, който обеща нови зъби за пенсионерите и безплатни таблети за децата - ама друг път.
А някогашните съюзници на десния Реформаторски блок - Зелените - се раздвоиха между подкрепата за гръцките си съидейници (част от лявата СИРИЗА) и побългареното си разбиране за еко-партия - размечтаха се за министерска квота в еврокомунистическото правителство на Ципрас, но за всеки случай колебливо му размахаха пръст.
Даже АЕЦ-ът на БСП - Достена Лаверн - възпя оня гибелен гняв на Ахила Пелеев: "От 5 години пред очите ми Гърция чезнеше материално, но най-вече духовно. Гордата осанка на Елада се срутваше със светкавична скорост! Но ето, че Гърция отново се превръща в извор на опит и надежда".
На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда!
И зелени, и червени, и жълти, и кафеви - всички популистки разцветки на българския политически бульон реагираха еднакво на лакмуса СИРИЗА.
Още по-удивителното е, че колкото по-слаб е бил последният изборен резултат на родните трибуни, толкова повече прилики намират в другарките и другарите си, овладели парламента в Атина. А стане ли дума за общото влечение към Русия, положението става неудържимо.
Вече няма съмнение - в България няма "ляво" и "дясно". Има Изток и Запад. Изтокът - прогресивен и великодушен, Западът - гнил и ненавистен.
Най-вече има "преди избори" и "след избори". Преди и след държавната субсидия, преди и след "златния пръст", преди и след безлимитното спонсорство.
А докато една шепа хора си тропат сиртакито/кючека/казачока на победата, останалите им плащаме сметката.
Присъединявам се към Шамито.
„Вече няма съмнение - в България няма "ляво" и "дясно". Има Изток и Запад. Изтокът - прогресивен и великодушен, Западът - гнил и ненавистен. А докато една шепа хора си тропат сиртакито/кючека/казачока на победата, останалите им плащаме сметката.........” Това заключение ме хвърли в киреча. Блестящо е, и каквъв сарказъм в разобличаването на враговете на неолиберализма: Пргресивният и велкодушен Запад, които ежедневно се доказва в международните дела като такъв, за тях е гнил и ненавистен, а гнилият и ненавистен Изток за тези презрени хора е велкодушен и прогресивен. Тези субекти са за психиатрията.
Да не кажа, че влизам тук почти само заради Дидката. Жалко, че вече не дават да се търси по автор, та се налага да си губя времето с разни напън мислители