Вместо игра на тронове правим игра на табуретки, каза неотдавна правосъдният министър Христо Иванов. Прав беше. В последните дни съдебната реформа се е превърнала в евтина пародия на трилър за властта.
Министри, депутати и съдебни кадровици се клепат и надлъгват с поредица от все по-невчесани медийни изяви.
Дотам, че когато Христо Иванов нарече ВСС "трансмисия на търговията с дела", прокуратурата му отговори с незабавна проверка за корупция в подопечното му министерство.
Докато (натъпкани в кошарата си) съдебните журналисти чакаха за обяснения Сотир Цацаров, главният прокурор предпочете да побеседва с агитка контра-протестиращи, наричащи министъра на правосъдието "Ицо Вица", сред флагове на Северна Корея.
Не особено остроумен опит за заигравка с репликата на министъра за страха и чинопоклонничеството в съдебната власт, напомнящи на партийна сбирка в Пхенян.
В шеги и закачки, реформата пропадна в коловоза на активните мероприятия. И реформаторите, и имитаторите сведоха проблемите на прокуратурата, съда и следствието до улични спектакли за нискочела публика. Eдва ли днешните герои си дават сметка колко нелепо изглеждат, докато надуват бузи от важност.
Съдебната власт отдавна е фалирала, зависимостите й са изписани на челото. Рано или късно, и тази пирамида ще рухне под собствената си несъстоятелност - така както рухна черната й каса КТБ. Така отминава световната слава, питайте Владимира Янева.
Апетитът за корупция може да е нескончаем, само че ресурсите са изчерпаеми. В някои случаи - невъзобновяеми. Като доверието, например.
