В очакване на следващата война на Путин

Радослав Шикорски беше министър на отбраната на Полша от 2005 до 2007 г. и министър на външните работи от 2007 до 2014 г. Неговият поглед спрямо Русия винаги е бил остър и директен, тъй като той помни какво е Москва да диктува политиката в държавата ти. Опеределян е за един от НАТО-вските ястреби що се отнася до отношенията с Русия. Затова и сега, когато САЩ - най-големият партньор на страната в НАТО - преосмисля външната си политика, Сикорски изразява притесненията си.

Пускаме неговият коментар по темата, публикуван в Washinton Post:

Какво те държи буден през нощта, ако си външен министър на един от уязвимите съюзници на САЩ, така, както бях аз? Че руският президент Владимир Путин ще направи спрямо вас това, което вече е правил с Грузия и Украйна - ще започне хибридна война.

Война, отричана от държавния глава, подтиквана от кибератаки и подривна дейност, в която на собствената ти територия влизат самолети и танкове без маркировки, управлявани от войници без отличителни знаци. Война, която се случва под радара на мащабното нахлуване.

Бихме могли да се обърнем за помощ към съюзниците си, но ситуацията може да е твърде двусмислена, за да оправдае международната намеса.

Бихме се нуждали от съюзниците си, особено САЩ, не за да ни изпращат мисии за проверка на фактите или дипломатически позиции, а самолети, танкове и войници.

Този сценарий не е най-лошото, което можем да си представим. В действителност, през последните няколко години Русия практикува нещо още по-зловещо. Военните учения на Русия, насочени на Запад, предвиждат хибридна война срещу балтийските държави, последвана от детонация на ядрено оръжие.

Това е част от доктрината, която анализаторите наричат "ескалираща, за да де-ескалира". Тя обаче е всичко, но не и мирна. Тя е предназначена да зашемети политическите лидери толкова силно, че веднага да се предадем.

Предвид факта, че планирането на ядрена война стана нещо немислимо в нашия постмодерен свят, Русия изчислява, че политическите ни лидери ще се поколебаят, ако се сблъскат с истинска възможност за ядрен конфликт и ще откажат да ударят обратно.

Затишие от дори 60 часа ще бъде достатъчно, за да даде на Русия победа. Затова и основната цел на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е да се увери, че това няма да се случи. Само президентът на САЩ има властта да реагира на руските заплахи и действия на всяко ниво на ескалация.

Само Америка може да уравновесява Русия - дори и в толкова отдалечени места като Централна Европа - самолет срещу самолет, крилати ракети срещу крилати ракети, ядрени бомби срещу ядрени бомби. Сигурността на северната страна на Европа зависи от възприятието, че Съединените щати са готови да използват сила тук.

Но през последната седмица научихме, че президентът на САЩ смята, че именно в Европа са неговите "врагове" и че европейците дължат пари на бюджета на НАТО - твърдение, което е невярно и невежо.

Сега е ясно, че Тръмп се опитва да дестабилизира демократично избраните лидери на Германия и Великобритания в полза на техните радикални опоненти. Той започва търговска война с Европа под предлога на предполагаемата европейска заплаха за националната сигурност на САЩ.

И по скандалния въпрос за руската намеса в политиката на САЩ, той вярва на диктатора на Русия повече, отколкото на американската разузнавателна сила.

Нямат значение причините, контрастът между презрителното и враждебен отношение към съюзниците му, от една страна, и неговото благоговейно и подчинено поведение спрямо Путин е достатъчно, за да породи съмнение в нашите умове.

По време на онези часове на криза, от които се страхуваме, това, което искахме от Тръмп, беше да изреве в слушалката: "Вземи палячовците си обратно в Русия, Владимир - или иначе ще видиш!"

Но би ли го направил?

Тръмп се съмнява в ползата от съюзите. Бих искал да му кажа, че Полша не изпрати войниците си на онази не добре обмислена война в Ирак от страх, че там има оръжия за масово унищожение. Не изпратихме и други военни части в Афганистан в отговор на нападенията от 11 септември, защото се страхувахме, че талибаните ще дойдат във Варшава и ще поробят нашите момичета.

И аз не подписах лично споразумението за разполагане на американската система за противоракетна отбрана на полска територия, защото се боях, че Иран може да ни нападне.

И, не, ние не купуваме F-16 от Lockheed Martin, самолети от Boeing или ракети от Raytheon, защото те непременно са по-добри от европейските алтернативи.

Направихме всичко това, защото полските лидери последователно инвестират в гаранцията за сигурност от страна на САЩ.

Но след миналата седмица трябва да се изправим пред реалността, която не познаваме - защото дори Държавният департамент на САЩ, Съветът за национална сигурност на Пентагона и самият Тръмп не знаят - какво ще направи американският президент при реален конфликт с Русия. Защото може би самият Тръмп не знае.

Това обаче не означава края на НАТО. Нашият алианс трябва да продължи и европейските съюзници всъщност трябва да похарчат повече средства за отбрана - както реално посъветваха и последователните американски президенти преди Тръмп. И да се надяват, че до криза няма да се стигне.

Това, което новата реалност означава обаче, е, че Европейският съюз се нуждае от своята автономна способност да се защитава.

Нуждаем се от нея за стратегията си на юг, където бежанските потоци застрашават политическата стабилност на континента. Имаме нужда от нея и на изток, където Русия разбива табуто за промяна на границите след Втората световна война.

И имаме нужда от нея, защото президентът на Съединените щати е ненадежден.

Докато бившият министър на външните работи на Полша препоръчвах създаването на Единен европейски отбранителен съюз. Ако не беше "Брекзит", Великобритания можеше да го поведе. Вместо това инициативата сега пада върху Франция, Германия и лидерството на самия Европейски съюз.

Тръмп изправя Европа пред неприятен избор: да стане негов личен васал или да се окаже висяща безпомощно във въздуха. А ние не трябва да избираме нито една от тези опции.