Ако мислите, че вашата работна седмица започва трудно, просто се поставете на мястото на Теменужка Петкова. Ще почувствате незабавно облекчение. За съжаление, няма да трае дълго.
След последния обрат на ГЕРБ по казуса "АЕЦ Белене" през 2018 г., сега Петкова отвори широко вратите пред стратегическите инвеститори за Втора атомна централа.
На опашката се оказаха обичайните заподозрени: държавните ядрени дружества на Русия и Китай - "Росатом" и CNNC. Нито една голяма западна енергийна компания не се ангажира с осигуряване на основното финансиране и развитие за централата.
Ако не броим южнокорейския кандидат, останалите оферти не дават и особено обнадеждаващи сигнали за наличие на сигурен ресурс, авторитет и стратегия за проект като "Белене", който уж ще трябва да се строи без заемни гаранции, без дългосрочни договори и без уговорки за преференциални цени на тока.
Това може би обяснява смущението на Министерството на енергетиката по въпроси около конкретните детайли за собствеността зад останалите "олимпийски" оферти - по-специално на трите дружества и консорциуми от България, подали заявления за строителство на "Белене".
Резултатът от наддаването за Втора АЕЦ само потвърждава "това, което имаме" като енергетика: непрозрачна политика, системни външни зависимости, неспособност за формулиране на дългосрочни интереси и цели, нелечимо късогледство.
При такава гарнитура от обстоятелства - успех при разубеждаването на публиката в състоятелността на 38-годишен проект, тежко обрасъл с политическа корупция и прокурорски разследвания, при прогнозна цена от 10 милиарда евро.
Трудно е да влезеш в положението на Теменужка Петкова. Едва ли е много симпатично да си министър на енергетиката на държава като България, с енергийна бедност над средното ниво за ЕС, Национална електрическа компания с над 4 млрд. лв. дългове, пълна зависимост на доставките на природен газ и ядрено гориво от Русия, и истерична политическа невралгия на всеки 3 месеца, когато КЕВР "спуска" новите цени на тока, водата и парното.
Към този пейзаж добавете епоса с Гинките около ЧЕЗ, необяснимите (може би и за самата Теменужка Петкова) кадрови промени в БЕХ, и скандалите около енергийната борса, чиито най-големи индустриални клиенти се оплакват от незаконна спекула и загадъчно бездействие от страна на регулаторите.
А сега извадете пред скоби "Белене".
Евентуалното предсказуемо свеждане на избора до Русия и Китай би трябвало да включва червените лампи на тревога във всеки политически кабинет.
И не само заради скорошната авария в Северодвинск, която отново доказа, че ръководните другари в Москва не са научили нищо ново след Чернобил.
България има десетилетен трагичен опит при воденето на двустранни преговори с Русия по енергийни мегапроекти, на които нито един партиен лидер не смее да сложи точка и да прекрати изтичането на грешни бюджетни средства в североизточна посока.
Колкото до идеята за "китайско Белене", тя напълно отговаря на амбициите на Пекин за експанзия към енергетиката на Европа. Но изобщо не е толкова сигурно, че влиза в синхрон с интереса на България като член на ЕС и НАТО на прага на все по-сериозна глобална ескалация.
"Един пояс, един път" е втората причина за опасения: програмата за стотици милиарди долари се случва на цената на огромни заеми по условията на китайските банки, осигуряване на договори за китайски, вместо местни изпълнители, използване на китайски технологии, a на места - включване на клаузи, които позволяват на Китай да поеме контрол върху новите обекти при неплатежоспособност на страната-бенефициент.
Следващият епизод по сериала "Втора атомна" ще излезе по екраните ви в средата на ноември - малко след местните избори и тъкмо навреме за дебатите по Бюджет 2020.
Както "Росатом", така и CNNC вече подсказаха, че искат предоговаряне на предварителните условия по проекта - т.е. ще участват, ако и държавата влезе в проекта с гаранции за своя сметка.
Нито Теменужка Петкова е в позиция да извива нечии ръце, нито правителството - да диктува правилата на играта пред държави-гиганти със силно централизирана, затворена, недемократична система. Напротив, кабинетът "Борисов" отдавна е доказал, че всяко обещание за финансов неутралитет е предпоследно, стане ли дума за "Белене".
Спойлер? "АЗ-5" не помага.
