Ако знаете само как я ненавиждам тая дума „кампания". Цял чувал от пресни мърляви паразити като „стартъп", „копирайтър", „пичване" и „инфлуенсър" не могат да се сравнят с ретро чара на тая гад. Кампанията е любимото тлъсто и амбициозно дете на Проекта и Програмата.
Когато се съвъкуплят на някоя офис маса, пръсне се малко финансиране и ето ви зачеването на Кампанията.
Тя се ражда с крясък и от този момент настоява да й се обърне внимание.
Всяко внимание върши работа, понеже самата тя не знае пишка ли й се, или е гладна. Тропа с крак, преиграва и държи да я забележите. После заспива. Уви, завинаги. Тъжна работа.
То и речникът така казва: това е организирана стопанска, обществено-политическа или военна дейност с ясно определени цели и период на провеждане. Жътвена кампания. Кандидат-студентска кампания. Предизборна кампания.
Сещате ли се - „период" значи начало и край. Това май ми е големият проблем с Кампанията. Мъчно ми е, че е временна, а все не го схваща. Дълбоко в себе си вероятно съзнава смъртността си и затова бърза да вдигне гюрултия, преди пак да потъне в небитието. Дали ще повишава интереса към четенето, гласуването за спасител или толерантността per se, Кампанията е обречена да бъде хиперактивна, креслива и със самочувствието, че сте й длъжни вие.
Тя е не е много умна и мисли и вас за не много умни като ви повтаря неща, които вие или отдавна знаете в тяхната комплексност, или никога няма да научите, особено с назидание. Вроден й е този дефект да дразни, независимо за какво настоява. А тя самата никога не смята, че настоява за глупости. Винаги е на живот и смърт.
Вие виждали ли сте Кампания, която да не е убедена, че ще промени из основи мисленето за две седмици?!
Част от отвращението ми към кампании е свързано и с абсурдното им нахално високомерие, че с един слоган и четири визии ще преодолеят пластове културни натрупвания. Като никой в родата не чете, Юли Вергов всички лайкове на света да обере с рецитация, все тая. Това го давам за пример, понеже четенето е значително по-лесен процес от толерантността, да кажем.
И ако заявя, че толерантността не се преподава с билбордове, ще помислите, че имам проблем с нея. А аз имам със самите билбордове.
И бих ги запалил до един, независимо какво ми рекламират. Не ви вярвам, фалшиви крайпътни табелки, и това си е. Все нещо ме учите за живота, някаква матура ми спретвате, а другата седмица на ваше място ще се рекламират кренвирши. Не че за тях не е необходима толерантност.
Няма страшно. Това е просто любов. За Кампанията говоря, не за кренвиршите.
Проектът и Програмата сигурно са се обичали истински на онази офис маса за краткия срок на свършването си. Иначе нищо просто няма в любовта. Трябва да си голям майстор, за да я уловиш на снимка, която да развълнува и одухотвори зрителя.
Иначе някакви хорица седят гушнати на паркинга пред Народното събрание или зяпат Народния театър - две от местата за създаване на най-летливи илюзии. Пред Пирогов да ги бяхте турили, там не е ли достатъчно художествено място?
Но за художественост и мисъл в Кампаниите никога не стига време да поприказваме. Така че единствената Кампания, която бих толерирал по някакъв начин, е Кампанията за по умин кампании. Кой знае, такава би могла да надживее досадните си посестрими.
