"Мракобесни сили се надигат, за да потиснат всяка искрица на свобода, достойнство, почтеност и морал".
Думите са на пловдивския митрополит, а мракобесните сили, противоречащи на почтенността на морала, не са скъпите коли и часовници на висшите духовници у нас.
Дядо Николай няма предвид нито банкера Цветан Василев, нито различни престъпни босове от близкото минало, чиито имена изпъкват сред списъка на ктиторите на безброй църкви и манастири. Не си мислете нито за Слави Бинев, който получи титлата архонт от старозагорския митрополит, нито за Йордан Цонев, който беше награден в Пловдив с църковен орден.
Българската православна църква няма проблем и с бившата Държавна сигурност. Агентурното минало на повечето митрополити може би има нещо общо.
Духовниците имат далеч по-сериозни проблеми. И те са с онези, които "разрушиха икономиката, отнеха ни стопанството, отнеха ни децата."
След като се справи с Мадона, йогата, падащите звезди и гей парада, пловдивският митрополит вече има нов враг - Европейския съюз.
Дядо Николай "изригна" срещу продажбата на земя на чужденци и нареди членството ни в ЕС до Елтън Джон, цар Калоян ("виновен", защото подписал уния с Католическата църква преди 8 века) и кмета на Пловдив Иван Тотев.
По-абсурдното е, че докато митрополитът громи коварната Европа, Светият Синод и четирите му хиляди поделения из цялата страна продължават да са един от най-големите получатели на пари от еврофондовете в България (без да броим факта, че храмовете и църквите са изрично освободени от данъци и такси).
Ако не беше Програмата за развитие на селските райони на "толерасткия" ЕС, чрез която БПЦ усвои милиони евро покрай ремонти на църкви, владиката щеше да чете доста по-клети проповеди от позлатения си амвон.
Войната срещу православната вяра и българския народ, която според Николай Пловдивски се води на всички фронтове, се появява неизменно всяка година по това време заедно с летните жеги и новия сезон на Game of Тhrones.
И докато в последните години папата води Католическата църква към модернизиране, българските духовници, по примера на руските си колеги, се радикализират в думите си. Защото действията им - от луксозните домове и автомобили, през пищните празненства до зарята на Великден, говорят за всичко друго, но не и за смирение. Смирението е за миряните, висшият клир има други приоритети. Да би мирно седяло, не би Ролекс видяло.
