Съдебните кадровици (без значение от състава си) винаги са имали превратен усет за общественото мнение, но този път наистина надминаха себе си.
Защото ВСС не можеше да избере по-неподходящ момент, за да отвори темата за магистратските заплати.
В разгара на предизборната разправия за държавния дълг и дефицитната обреченост на публичните финанси трябва да имаш доста здрави нерви, за да тропнеш по масата на финансовия министър с извънредно платежно нареждане за 24 млн. лева.
(В същия ден на среща на Тристранния диалог въпросният финансов министър се сопна на работодателите, че повдигат темата за дълга с доста недиалогичния израз "ще берете ядове").
Проблемът не е в това, че магистратите не заслужават адекватно заплащане за труда и отговорността, които влагат в изпълнение на задълженията си. Напротив. През техните ръце минават дела за житейските и финансовите интереси на стотици хиляди хора и фирми.
И със сигурност съдиите и прокурорите с по 1546 лева основна заплата не са виновни за дълбоката имиджова криза на съдебната власт.
Но има нещо друго - само преди два месеца беше приет Бюджет 2015, на хоризонта не се задава актуализация, с други думи - влакът на Горанов отдавна замина.
От друга страна, някак не се задава и рязко подобряване на качеството в съдебната система.
Нито рязък спад на щетите, които съдът и прокуратурата нанасят с бездействието или некадърността на отделни свои представители - нищо подобно, дори обезщетенията, които държавата плаща заради вреди, причинени от органите на съдебната власт, се увеличават постоянно (приблизително по 3-4 млн. лева на година).
Няма и особени резултати от реформата на неравномерната натовареност в съда и прокуратурата - съотношението между разглежданите дела на районен съдия в София и в глухата провинция е около 10:1, докато заплатите "капят" по щат.
На този фон през декември 2014 г. правителството на съдебната власт се почерпи предколедно с 1/3 надбавки към заплатите. Толкова по въпроса за сериозната загриженост на ВСС за статута и благосъстоянието на редовия магистрат.
Впрочем, последното повишение на заплатите в системата беше разрешено през лятото на 2012 г. "на прощаване" от стария състав на ВСС. На новия също му се вижда краят, а и рано или късно днешните кадровици ще се върнат обратно в хранителната верига на българското правораздаване.
Ако това е представата за "полезно наследство" на съдебната номенклатура, здраве му кажи.
А междувременно - гнили ябълки, загубени тефтерчета, избягали затворници, безкрайни разправии с висши магистрати в главните роли - и нулева чувствителност към отговорността на съдебната власт.
Към автора ако ме чете.Факта че сме делегирали права да бъдат съдници не сме им отнели правата да бъдат човеци.И те живеят в условията на пазарна икономика.Не предяваваме ли твърде високи морални изисквания.Сентенция–каквито политици такива съдници.Къде грешката –в системата или в хората?Ако приемем че целта е да облъчваме зомбитата без да дълбаем за първопричината–няма лошо–професионализъм.С уважение.
Шами, може да е примитивно, но докато не заиграе дървен господ по кратунските тикви, дето се имат за валастимеющи, никой няма да направи нищо за подобряване на каквото и да било в България.