Не знам дали някой е успял да вникне под тъканта на епоса за визитата на бразилския президент Дилма Русеф в България.
Като се започне от изреченото на български от нея: "Здравейте, гвардейци!" до чушката-бюрек, която една от най-влиятелните жени в света изяла във Велико Търново, тази българска твърдина и развъдник на автентично българско ДНК.
После - розовото масло, виното и репликата на Панагюрското златно съкровище, дарени от премиер и президент. Плюс триметров свитък с родословното й дърво у нас.
Спиращите дъха описания на визитата й в Габрово, откъдето е баща й Петър Русев, може и да размърдват някакви патриотарски чувства. Видите ли какви са издънките на българските мъже, какви върхове стигат и "ний сме дали нещо на света..."
Обаче какво стана с делегацията от близо 200 бизнесмени, която шефката на осмата икономика в света води със себе си?
Защото иначе излиза, че дамата е прекосила един океан и половин Европа за частно посещение - да се умили над корените на баща си.
Медийните възклицания за българския корен на г-жа Дилма Русеф изглеждат трепетно преувеличени. По същия начин в Македония възклицават над великото македонско родословно дърво - и македонска кръв и семе, пръснати (че от кой друг) от Александър Македонски от Балканите до Афганистан.
Фиксирането върху българското ДНК при държавно посещение от такъв ранг е, меко казано, смешно. И провинциално.
Установяването на (някакви) бизнес връзки вече означава много. "Мултигруп" бяха наясно, защото дълги години през тях се доставяше желязна руда от Бразилия за "Кремиковци". Сега Бразилия иска да ни продаде самолети и автобуси. Май. Те си знаят. Все пак г-жа Русеф обеща нова ера в двустранните отношения. А ние научихме за чушката-бюрек.
